Пролетта на 1925 г. Вълна на терор залива страната ни. Извършеният на 16 април атентат в софийската катедрала „Света Неделя“ дава отдавна чакания повод и служи като сигнал за осъществяване на подготвения от правителството зловещ план за разгром на антифашисткото движение. Затворите, казармите и временно пригодените арести са претъпкани.
В началото на юли 1925 година група от 90 души, преминала през ада на Обществената безопасност, е изпратена на остров Света Анастасия, превърнат за втори път в затвор. Въпреки строгата охрана, у най- смелите се заражда идеята за бунт, за да се спасят от смърт и да продължат борбата. Ръководителите на бунта – секретарят на Окръжния комитет на БКП Теохар Бакърджиев, Васил Новаков и Петко Ангелов, съвместно с изградената конспиративна група разработват цялостен план за бягство. Връчването на обвинителните актове от Пловдивския военно – полеви съд, който иска 26 смъртни присъди, ускорява датата на бунта. Неделя, 29 юли, 1925 година. Прокурорът разрешава свиждане. Случаят дава възможност на участниците в бунта да се видят с близките си за последен път. Идва и решителният час. Теохар Бакърджиев подава уговорения сигнал. Всичко протича светкавично. Войниците са обезоражени, завзет е фарът. Пред събралите се политически затворници Теохар Бакърджиев заявява:“…Другари, още три дни остават до бесилките. Но ние сме комунисти. Нашият принцип е борбата. И всеки, който желае да умре в борбата, който чувства сили да издържи големите изпитания, нека се присъедини към нас.“ Към организаторите се присъединяват още 23- ма политзатворници и един войник от охраната. Още на другата сутрин с екстрени телеграми са вдигнати в тревога войска и полиция. На страниците на местната преса прибързано се появяват сензационни заглавия като: „Конспираторите обградени“, „Заляването на бегълците е предстоящо“ и др. При неимоверни трудности, засади и сражения 43- мата антифашисти успяват невридими през Странджа планина да преминат на турска територия. Със съдействието на съветското консулство в Цариград и Международната организация за подпомагане на революционерите / МОПР/, те заминават за Съветския съюз. Участват в строителството на социализма в своята втора родина, воюват в защита на Испанската република, във Великата отечествена война на съветските народи и Съпротивителното движение у нас през 1941 – 1944 година.
