Вековните букови гори в резерватите на територията на Национален парк „Централен Балкан“ – “Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Соколна“, „Пеещи скали“, „Стара река“, „Джендема“ и „Северен Джендем“, са на път да получат световно признание. България е поканена да се присъедини към Европейския сериен обект на световното наследство на ЮНЕСКО – „Букови гори – общо наследство на Европа“. В изпълнение на този проект вече са идентифицирани най-представителните букови гори в Европа, които притежават необходимите качества за включване в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Предложените за обект на ЮНЕСКО букови гори са освен в България – в Национален парк „Централен Балкан“, още и в Австрия, Албания, Белгия, Полша, Румъния, Словения, Украйна, Испания, Италия и Хърватска.
Новият обект представлява разширение на вече съществуващ обект на ЮНЕСКО, обхващащ вековни букови масиви в Карпатите, на територията на Словакия и Украйна и стари букови гори в Германия.
Буковите гори в Парка са разположени върху 29 000 ха (или 290 кв. км.) и са сред най-обширните естествени букови масиви в Европа. Характерно за тях е, че са изцяло с естествен произход и със съхранен естествен облик. Над три четвърти от тях са на възраст над 100 години. 150-годишните букови гори заемат повече от 14 хил. ха, а на отделни места съществуват жизнени гори на възраст над 240 години. Много от естествени гори спадат към категорията на „девствените“ гори, което означава, че на практика хората не са се намесвали в тяхното развитие.
Защитата на горите на територията на Парка започва още в средата на миналия век с включването им в резервати, първият от които e“Боатин“, обявен през 1948г. Най- представителните букови гори на територията на националния парк с площ от около 11 000 ха, са предложени за обект на ЮНЕСКО.
Резерватите в Национален парк „Централен Балкан“ могат да бъдат включени в серийния обект на ЮНЕСКО, тъй като не само притежават необходимите характеристики – представителност, вековни, с високо биоразнообразие, но имат и механизъм, който да гарантира опазването им. Той произтича от строгия им законов статут, съгласно националното законодателство на България. Налице са и задължителните изисквания за обектите на световното наследство – контролен орган в лицето на Дирекцията на Националния парк, както и План за управление.
Включването на буковите гори в резерватите в обекта на ЮНЕСКО не налага въвеждането на допълнителни ограничения и режими върху резерватите и буферните им зони. В сила остават вече съществуващите, определени от националното законодателство. Държавата вече е осигурила необходимата защита на деветте резервата, поради което няма да е трудно да гарантира опазването им като обект на световното наследство. Няма да бъдат засегнати допълнителни територии, извън границите на Националния парк.
Министерският съвет даде одобрение на кандидатурата на България след като тя бе подкрепена от местните общности. Номинацията ще бъде представена в Секретариата на ЮНЕСКО в Париж през втората половина на януари 2016 г.
