Нова телевизия и bTV са нарушили Закона за радио и телевизия при отразяването на инцидента с гимнастичката Цветелина Стоянова. Това обяви днес председателката на Съвета за електронните медии Мария Стоянова след доклад на СЕМ.
Ето целия доклад:
Заседание – 21 юни 2016 г.
Относно: Наблюдение върху отделни предавания за наличие на информация, свързана с личния живот и личната неприкосновеност, при отразяване на инцидента със състезателката по художествена гимнастика Цветелина Стоянова, в програмите на търговските доставчици на медийни услуги – Нова телевизия, БТВ и в програмата на националния обществен доставчик БНТ 1
От: В. Панайотова-Савова, ст. инспектор СА
Одобрил: Ант. Лозенска,
Директор – СА
Параметри и обхват на наблюдението: Наблюдението е фокусирано върху медийното съдържание, свързано с инцидента със състезателката по художествена гимнастика Цветелина Стоянова, в програмите на търговските доставчици на медийни услуги – Нова телевизия, БТВ и в програмата на националния обществен доставчик БНТ 1. Целта на мониторинга е да проследи спазени ли са изискванията на Закона за радиото и телевизията, свързани с личния живот и личната неприкосновеност при отразяването на случая, съществува ли риск от вторична виктимизация, спазени ли са стандартите на журналистическата етика или медиите минаха отвъд професионалните норми чрез превръщането на една лична трагедия в сензация. Експресният мониторинг включва централните информационни емисии на 14.06.2016 г. и сутрешните блокове на 15.06.2016 г.
Аргументация и правна рамка: Правото на неприкосновеност на личния живот стои в основата на човешкото достойнство и други ключови ценности като свободата на словото. То е изрично прогласено както в международните инструменти за защита на човешките права, така и в конституциите на повечето държави. Във връзка с гарантиране и защитата на човешкото достойнство, българското законодателство постановява основни принципи с отношение към правата на гражданите. Тези принципи са скрепени с текстовете в Конституцията на РБ и намират съответното отражение и в Закона на радиото и телевизията – чл. 16, ал. 1 (доставчиците на медийни услуги не могат да създават и предоставят за разпространение предавания, съдържащи информация за личния живот на гражданите, без тяхно съгласие) и принципа на чл. 10, ал. 1, т. 4 – “защита на личната неприкосновеност на гражданите”.
В допълнителни разпоредби на ЗРТ (Загл. изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) в § 1, точка 21 определението е следното: „Личен живот“ е животът на човек в семеен, здравен и сексуален аспект. Темата за личния живот и личната неприкосновеност е обект и на саморегулационни механизми чрез спазването на професионални стандарти:
2.3.1. Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки;
2.3.3. Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност;
2.3.4. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си;
2.3.5. Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот;
2.8.1. При съобщаване за самоубийства, ще избягваме да огласяваме подробности за начина, по който са извършени, за да ограничим риска от подражание.
Освен това, според тълкуването на Конституционния съд (в неговото Решение № 7), интимната сфера на гражданина, освен неговия личен живот, включва и измерението „лично достойнство”, което е защитено в чл. 32 на Конституцията. Но, личният живот е достъпен за медиите при определени условия – наличие на обществен интерес, съгласие от страна на личността и др. В този смисъл, обикновеното любопитство и създаването на сензации чрез фиксиране върху лична трагедия не оправдават намесата в личния живот.
Още повече, че аудиовизуалните медии оказват много по-силен ефект върху аудиторията, особено ако разпространената информация в звук и образ съдържа съвкупност от елементи, които разкриват в пълна степен личния живот на хората с подробности за здравословното и семейното им състояние, което по никакъв начин не обслужва обществения интерес, а напротив – създава предпоставки за любопитсво и предизвикват интереса на публиката към още подробности.
Изводи:
1.Налице е преекспониране на темата при БТВ и НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ. Фиксирането върху личната драма, множеството включвания от болницата и мястото на инцидента, запълването на информационното време на целия сутрешен блок в двете програми на 15.06.2016 г., граничат със сензация. По този начин медиите преминават границата на нормалните човешки взаимоотношения и остават впечатление, че се спекулира с лична трагедия.
2.Разпространеното медийно съдържание не е в полза на обществения интерес, а напротив – създава предпоставки за любопитство и предизвиква интереса на публиката към още подробности. Новината за трагичния инцидент е на първо място в наблюдаваните емисии новини и спортните емисии новини (БНТ 1, БТВ и НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ) и заема голяма, даже основна част от ефирното време в сутрешните блокове (в БТВ и НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ е основна тема).
3.БТВ и НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ разпространяват подробности около инцидента и личността на младото момиче, които може да се възприемат като аспекти, свързани със семейния й живот и здравния й статус. В този смисъл, наблюдението констатира, че са налице данни за нарушение на чл. 16, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията (ДМУ не могат да създават и предоставят за разпространение предавания, съдържащи информация, свързана с личния живот гражданите, без тяхно съгласие). Независимо от факта, че тези данни са разкрити от събеседниците в студиото или включени по телефона, въпросите на журналистите подтикват към определени отговори.
4.БНТ1 предоставя за разпространение информация (в емисии новини и сутрешен блок), която е максимално щадяща личния й живот, както и този на близките и роднините.
Навлизането в личния живот на младото момиче и спекулациите около инцидента не са съотносими към стандартите на журналистическата етика. Излъченото медийно съдържание носи риск от вторична виктимизация на близките на момичето. Нарушени са изискванията на Етичния кодекс, цитирани по-горе.
Без да е категорично потвърдена версията за опит за самоубийство от официалните власти, медиите формулират тази теза. В тази връзка, припомняме, че през март 2013 година Съветът за електронни медии излезе с декларация след заседание, на което разгледа доклад за дейността на доставчици на телевизионни услуги във връзка със зачестилите случаи на протест под формата на самозапалване и самонанасяне на телесни повреди.
В подобни случаи, когато има съмнения за опит за самоубийство или самоубийство, най-сериозният проблем остава опасността журналистическата интерпретация при такива инциденти да се превърне в пример за подражание, а медийното отразяване да подтикне към продължаването й. Още тогава СЕМ се обърна към българските медии, „в чието чувство за отговорност вярваме, при отразяването на гражданските протести, без да подценяват правото на информация и в рамките на редакционната си независимост, да се грижат за живота и здравето на гражданите като право, преди всяко друго човешко право.”
Здравните власти тогава излязоха със становище, че суицидното поведение представлява проблем с нарастваща значимост в противоречие на духовните, нравствените и обществените ценности и една част от този проблем е свързан с медийното представяне.
В заключение:
В търсене на информация и данни за пълно, точно и обективно представяне на фактите и събитията не трябва да се пренебрегва етичното задължение на медиите да не причинява излишна тревожност и мъка както на потърпевшите близки, така и на обществото като цяло. Правото на медиите да информират е заложено в член 10 (1) от Закона за радиото и телевизията и то е фиксирано едновременно с принципа, гарантиращ защитата на личната неприкосновеност. Гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот не може да бъде пренебрегвано в желанието за постигане на висок рейтинг и печелене на аудитория.
В ретроспекция:
Още в началото на 2013 г. темата за автосуицидността и медиите започна да се дискутира на професионални форуми с представители на медиите и на здравното министерство. На тези срещи се подчерта, че освен институциите и предприеманите от тях мерки, важна роля в справянето с проблема имат и медиите. Целта на дискусиите беше не да се налага цензура на журналистите, а да се положи началото на разговор как журналистиката може да помогне за намаляване на проявите на автодеструктивно поведение. Посочено беше, че този дебат трябва да се състои вътре в самото журналистическо съсловие, което да изработи свои регулации, както в редица други европейски държави. В някои страни са приети етични кодекси на журналисти, съдържащи правила за отразяване на подобни събития. Към момента подобен кодекс няма изготвен и въведен.
Според заключенията на международни здравни и медийни експерти, сензационното поднасяне на новините за суицидни прояви крие сериозен риск и най-вече изнасянето на насочващи детайли около начина на самоубийство, снимки на посегналите на живота си и др. Детайлното медийно отразяване на случаите на самоубийства води до завишаване на броя им – това сочиха данните на Националния център за обществено здраве и анализи по повод тези срещи. Изрази се мнение, че по отношение на медиите, когато ситуацията бъде представена ясно, кратко и обективно, има много по-голям структуриращ ефект и много по-голям предпазващ ефект за хората, които са в кризисна ситуация.
Съгласно извадка от методичен материал, издаден от Националния център по опазване на общественото здраве към МЗ, в рамките на Националната програма за профилактика на самоубийствата; Световна здравна организация – Женева, 2000 г.: Какво да не се прави:
– Да не се публикуват снимки или бележки на лицата, извършили самоубийство.
– Да не се публикуват специфични подробности за използвания способ.
– Да не се дават опростени причини.
– Да не се възхваляват самоубийствата и да не се прави сензация от тях.
– Да не се използват религиозни или културални стереотипи.
– Да не се предопределят отговорността.
Фактически данни (обобщение):
Б ТВ: Тежкият инцидент с гимнастичката Цветелина Стоянова не е отразен съобразно журналистическите стандарти. По време на разговорите в студиото, като и предварително заснетите материали са покрити с картина от тренировките на момичетата в зала, участията им в състезания, както и със снимки в близък план на Цветелина Стоянова. От три часа ефирно време на предаването “Тази сутрин”, близо един час на зрителите се предоставя информация за характера, навиците, семейството, психологическото и физическо здраве на Цветелина Стоянова.
На 15.06. Антон Хекимян открива сутрешния блок “Тази сутрин” в 06.30 часа с думите: “Здравейте! Това, за което ще си говорим по време на цялото предаване е вчерашната трагедия, която потресе не само всички, които се занимават с художествена гимнастика, нашия нацинонален отбор, който отива за европейското в Израел, но преди всичко случая и това, че от МВР потвърдиха, че Цвети Стоянова, едно от златните ни момичета е опитала да се самоубие.”
Участници и гости в предаването по темата са Димитър Тасев, спортен журналист от БТВ, Илияна Раева, президент на БФХГ – по телефона от Тел Авив, Нешка Робева, треньор по худ. гимнастика и Тити Папазов, треньор по баскетбол.
Включени са общо 9 обекта с общо времетраене 51 минути и 35 секунди. По време на разговорите в студиото, като и предварително заснетите материали са покрити с картина от тренировките на момичетата в зала, участия в състезания, както и със снимки на Цветелина Стоянова в близък план.
Няколко цитата: „…дали нещо е пречупило психиката й, …Цветелина е най-затвореният човек в този ансамбъл. Цв. не е от най-разговорливите… (Прави психологически профил на Цветелина)… Цвети. губи майка си преди 10 години, когато е била на 12 и след това започва да се трупа едно огромно напрежение в нея, в личния й живот, в семейството й.
„Това, което знаем, е че Цвети е живяла на няколко места в София – ту е била при него, ту е била при баба си, ту в хотелската част, където живеят на стадион Раковски. Инцидентът се е случил в апартамента на баба й вчера…”
НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ: Централната емисия новини започва с водеща новина, която гласи: „Едно от златните момичета с опасност за живота, настанена е в Пирогов, където се борят за живота й…”. Включват две от репортерките на Нова от мястото на инцидента, разпитват се съседи.
На 15.06 от 06:30 часа водещите новини в „Здравей, България” започват с информация за критично състояние на Цвети. По телефона се включва Мария Гигова, отдолу на екрана се изписва „Опит за самоубийство” – гимнастичката Цвети Стоянова пада от шестия етаж. Прегледът на печата е основно със заглавия, свързани с инцидента. По телефона се включва кръстникът на Цвети – Ангел Ангелов, който хвърля обвинения към треньорския състав, водещият продължава да рови в личния живот на момичето, като задава следните въпроси:
– Кажете, наистина ли не се е чувствала добре от месеци?
– Какво имате предвид като казвате, че е „оставена”?
– Вие забелязвахте ли, че нещо се случва?
Предаването продължава с откъс от филма на Миролюба Бенатова „Абсолютен отбор”, а отдолу се появява надпис „Цвети посегна на живота си”.
Времето отделено на темата в сутрешния блок е 70 мин.
НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ превръща случая в сензация чрез фиксиране върху лична трагедия.
БНТ1: Централната емисия „По света и у нас” на 14 юни започва с кратки анонси за предстоящите акценти в емисията, като в нея не се споменава инцидента с момичето. Новината за трагедията обаче е първа след анонсите. Времето, което е отделено на темата, е 3 минути. Не са използвани лични кадри или снимки. Има общ кадър на жилищен блок, за който може да се предположи, че е от мястото на инцидента. Включено е кратко изказване на съсед, който казва „Снощи беше травмирана. Това семейство, има трагедия при тях. И майка й загина, ето и Цвети.”.
В „Денят започва” на 15 юни темата е включена по няколко начина – кратки анонси в информационните емисии, при прегледа на печата и заглавията на вестниците за новината, чрез пряко включване от „Пирогов” с един от лекарите, както и Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор, която е поканена по други теми, но първият въпрос е свързан с инцидента с гимнастичката. Общото време, което е отделено в рамките на целия сутрешния блок на темата, е около 8-9 минути.
Новината е водеща в кратките информационни емисии на сутрешния блок. В кратка форма около 1 минута се дава информация за състоянието на гимнастичката и травмите. Не се споменават причините, не се разисква темата за опит за самоубийство. Ползвани са общите кадри, показани предишната вечер в централната емисия.
В рамките на информационната емисия, посочена по-горе, както и в предаването „Денят започва” не са представени с видео, снимки или по телефона, близки или роднини на пострадалото момиче, не са показани лични кадри или снимки, а само архивни на телевизията от състезания и интервюта. В този смисъл не може да се говори за налична вторична виктимизация. Не са давани предположения за причините за инцидента, нито категорични данни дали става въпрос за опит за самоубийство или инцидент.
От личните данни за момичето, са представени имената, кратки биографични данни в качеството й на състезател в националния ансамбъл по художествена гимнастика, номера на жилищния блок, в който е станал инцидента, както и физическото състояние на гимнастичката. Едно изречение, което предполага отключена страхова невроза у момичето, без да се посочва това като директна причина за случката, е единственото изказано предположение в медията.
Не е наличен опит за превръщане на случая в сензация, тъй като за момента на наблюдението в студиото не е поканен, включен по телефона или по друг начин нито един гост, който да дискутира и разсъждава конкретно тази тема.
С наблюдение и доклади участваха колегите: Ю. Кецкарова, Н. Власковска и Билназие Гегова.
24chasa.bg vevesti.bg
