По повод тиражираната информация – „Пенсионер се жалва 7500 пъти от Топлофикация“, от дружеството обясниха, че от 14 години насам бургаският пенсионер Васил Струменлиев има неплатени сметки . От 1995 г. насам Струменлиев залива с жалби „Топлофикация – Бургас“ и още много други инстанции. Същината им е, че му се начисляват неправилни суми за топлоснабдяване. По жалбите му са правени многократни проверки, но жалбите му се оказват неоснователни. На 09.12.1997 г. Струменлиев запечатва 2 радиатора в апартамента си. Оттам нататък, не му се начислява отопление, а само гореща вода, която той потребява. В края на 1999 г се приема промяна в закона, съгласно, която абонатите с изключено отопление заплащат 15% от разходите за отопление на жилището си. В случая на г-н Струменлиев, това са 3.11лв. и 7.47 лв. за месеците ноември и декември 1999 г. (отделно се начисляват суми за гореща вода). Оттам нататък до ноември 2001 г. му се начисляват само суми за гореща вода, но той в този период изобщо не плаща нищо и спори за горните суми. От януари 2000 г. тези 15% не се начисляват, но независимо от това, сумите за месеците ноември и декември 1999 г. си остават и трябва да бъдат плащани.На 14.02.2001 г. абонатната станция на бл.40 в бургаския к-с „Зорница“ /където живее Струменлиев/ се поема от фирма „Белчевстрой“ ЕООД за извършване на дялово разпределение. На г-н Струменлиев се дава предписание радиаторите, които са „пломбирани“ да бъдат „затапени“. Пломбирането означава, че само се затваря крана на радиатора и се слага пластмасова плобма, пречеща на отварянето, но тъй като към това време много хора са се научили да си отварят пломбираните радиатори, фирмите за дялово разпределение изискват „затапване“, т.е. отделяне от щранга. Васил Струменлиев не изпълнява предписанието, вследствие, на което фирмата започва да му начислява служебни сметки (като при това писмено го е предупредила, че ще го направи). В крайна сметка, вместо да се съобрази с изискванията, които всички изпълняват, той продължава да не плаща и да пише писма до всички възможни инстанции. Впоследствие, тези служебни сметки са били махнати (стъпка от страна на фирмата за постигане на някакво съгласие), но Струменлиев продължава да не плаща и другите суми. В крайна сметка „Топлофикация – Бургас“ завежда съдебно дело, което печели, и от пенсията на Струменлиев започват да се отделят суми в тяхна полза. На лице е съдебно решение в полза на Топлофикация. Пенсионерът Струменлиев започва да пише писма отново до всички инстанции, очевидно смятайки че вдигайки шум около себе си, ще реши въпроса по извън законов начин. Между другото, в едно от писмата си той пише: „Изписах повече от 7000 жалби до бездушието и безотговорността на всички политици, съдебна, изпълнителна власт, Прокуратурата и Висш съдебен съвет.“Според „Топлофикация – Бургас, той просто не признава Закона и неговите представители. Вследствие многобройните му писания, независимо от това, че Топлофикация има изпълнителен лист са направени няколко продължителни срещи със Струменлиев, в които дружеството предлага значително да намали задължението му. Това, което се иска от негова страна е просто да подпише споразумение, което той отново отказва да направи, а продължава да се жалва и да вдига медиен шум.Нормативната уредба е определена от държавата. „Топлофикация Бургас“ също не е съгласна с някои от разпоредбите за определяне цените на услугата топлоснабдяване, но е длъжна да се съобразява със закона, както и всички български граждани.
