Православната църква почита паметта на Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и неговата майка Елена. През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия.
Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Тези паметни събития се смятат за най-важните в историята на християнската църква и затова императорът и майка му са канонизирани за светци.
Освен със светите равноапостоли, празникът у нас се свързва и със забележителния ритуал нестинарството. Традицията да се танцува върху жарава е запазена и досега в някои райони на Странджа в оригиналния си вид, а по много места се изпълнява като атракция за туристите.
Според вярванията днес се забранява всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Счита се, че църковният празник, в памет на император Константин и на неговата майка Елена, отбелязва още края на пролетта и прехода към лятото. Днес празнуват всички с имена: Константин, Елена, Костадин, Костадинка и Елица.
