Роден съм в Созопол на 03.12.1945г. Баща ми е бил кръгъл сирак.Роден е в село Сатъкъой /Източна Тракия/ през септември 1912г. През Междусъюзническата война /1913 г./ баща му и майка му /т.е дядо и баба/ са били убити от турците. Деветмесечно бебе, взет за щастие от братята и сестрите си заедно с хиляди други тракийски бежанци успял да емигрира в днешна България.ННастанени са в с.Извор, бУргаско, където и днес живеят много мои роднини.Поотраснал е бил даден чираче на богат грък в Созопол. Практика е било гърците /за да се спасят от израждане- неизбежна последица от бракове в малка общност/ е да осиновяват работливи чирачета с условие да се оженят за гъркинче. Баща ми обаче се оженил за българка от близкото до Созопол село Веселие. Гърка го изгонил, а баща ми постъпил в рибарската кооперация „България„ , основана в Созопол от млади българи сираци от войните и възпитаници на Рибарското училище в Созопол.До края на живота си той бе моряк и рибар.
Дядо ми по майчина линия всъщност е от с.Българи, Царевско. Селото останало в Турция след Берлинския договор и този непреклонен българин е емигрирал в с.Веселие.Не преди да се ожени за българка от днес изчезналото село Ченгер /северно от Приморско/.Този дядо на име Георги мавродиев помня. Беше двуметров мъж, изкарал три войни като кавалерист,сражавал се срещу турци,гърци , сърби, румънци,англичани. Но пред високата ,,кинта и петдесет,, баба Данче стоеше мирно като се разкрещи като пред генерал. Беше му родила десет деца и затова безкрайно я уважаваше.От дядо съм научил, че жебите са по-добрата юаст от човечеството.
При това обкръжение на естествени патриоти нямаше начин да не стана това, което съм сега по този въпрос от най-ранна детсла възраст. Още повече, че в Созопол,макар и вече приглушено, все още съществуваше съперничество между гърци и българи. През 1959г. завърших основното училище в Созопол и бях приет в Механотехникума в Бургас, смятан тогава за най-елитното учебно заведение в града. Завърших го през 1964г.-специалност вътрешни двигатели . Заедно с дипломата получих сертификт и за моторист корабни двигатели II степен.Това ми помогна много веднага да се кача на корабите на „Океански риболов„ след казармата / 1964-1966г./.Служих в Зенитно-ракетни войски в с.Труд, Пловдивско.
В „Океански риболов„ като хладилен техник работих през 1967-1970г. Това бе златната епоха на този бургаски флот.Още сънувам плажовете на Южна Африка и Намибия, Лас Палмас,Лагос, Поант Ноар,Уолфиш бей.
В „механото “ обаче станах и леководолаз. През 1962г. станах и републикански шампион за мъже /на 17 години/.Но подводнияспорт угаси постепенно любовта ми към техниката.Под водата често намирах амфори и антични котви. Това роди интереса ми към историята. Естествен резултат бе,че записах история в СУ „Климент Охридски„през есента на 1970г. Имах необикновения късмет точно в този период „властта,, в Историческия факултет да поеме едно забележително поколение талантливи млади историци,скъсало с догмите на ортодоксалната марксистка историография- професорите Александър Фол,Васил Гроздев,Николай Генчев….Мисля, че това което съм като историк дължа на 90% на тях.
След завършването на СУ“Климент Охридски„специализирах по различни международни програми гръцка и латинска палеография в Париж и Школата към Секретния архив на Ватикана /1975-1978г./.През 1978г.постъпих на работа в Националния исторически музей,където работя и до днес, изминавайки целият път от уредник до директор.С едно малко прекъсване от 1998-2001г. „Наказа„ ме правителството Костов заради упоритата ми публична съпротива срещу решението за връщане на черновата на Паисиевата „История славянобългарска„ на Гърция.
През 1973 г. взех още едно важно решение,маркирало живота ми. Мой преподавател ми съобщи,че е възстановен отдела,съществувал още от княжеско царско време към Българско разузнаване,издирващ документи и български паметници в чужбина. Предложи ми работа като секретен сътрудник в този отдел и приех. Вече знаех,че историята освен познание задоволяващи любопитството ми за миналото е и аргумент за отстояване или придобиване на права в съвремието или бъдещето.Откритите от мен документи и паметници в чуждестранни архиви,институции и библиотеки са десетки хиляди страници от историята ни, други я коригират в далеч по благоприятна светлина. Специално за бургаското крайбрежие става ясно,че след турското завоевание то не се превръща в обитлища на бедни рибари,а е съсредоточие на най-големите градски християнски центрове в българските земи чак до края на XVII век. Но все пак за най-голямо постижение от този „разузнавателен„период смятам откриването /във Ватиканската библиотека/ на голям фрагмент от загубената първа „История на България,, от Петър Берон,написна близо сто години преди Паисиевата.
Научната ми кариера
Резултатите от научно-изследователската ми работа са на първо място 36 монографии/книги/ и над 300 научни публикации,статии,аналитични рецензии в областта на средновековната българска история.
Всички те са не „предъвкване„ на стари публикации от други автори /както юесто се случва/, а нов поглед върху отрязъците от миналото въз основа на новооткрити от мен документи.
Защитил съм / през 1986 г./ докторска дисертация/ тогава кандидат на науките/ и на следващата година степен старши научен сътрудник II степен.
Но за част от научната си кариера аз смятам и организацията,финансирането и нерядко и личното ми участие в мащабните археологически проучвания в Бургаска област.В Созопол /некропола и о.в Св.Иван; Дебелт; Маркели/ Карнобат/, Странджа,крепостта при с.Българи, Урдовиза, Ахтопол,Меден рид и пр.
Като част от научната си кариера смятам и проучването на българските паметници в Македония в най-ново време.
А също и опазването и развитието на Националния исторически музей, реставрацията на Боянската църква, Земенския манастир,Църквата в с.Добърско,изграждането на пантеона на българските царе в църквата „Св.40 Мъченици„ в Търново,26 военни гробища и паметници в Македония,България и Сърбия.А също и участието ми в изграждането на храм.паметника в м.Петрова нива,Бургаско,двете български църкви в Одрин и т.н.
