– Прогнозите за летния туристически сезон бяха доста песимистични. Сбъднаха ли се и как Слънчев бряг понесе отлива на руски туристи, г-н Димитров? – Ситуацията през този сезон бе изключително динамична и браншът трябваше да покаже колко гъвкав може да бъде, за да реагира адекватно на промените. От всекидневните ми разговори с хотелиери от Слънчев бряг и Несебър знам, че стартът бе труден и муден. Но въпреки пречките юли, август, дори и септември бяха успешни заради хубавото време.Руските туристи традиционно са важни за нас, но заради кризата в Русия и Украйна тази година присъствието им бе ограничено.Туристическиятбранш реагираадекватнои успя чрез нова ценова политика и активно използване на интернет канали и резервационни платформи да компенсира отлива.Туристическите агенции също подходиха иновативно и успяха да привлекат туристи от Словакия, Молдова, Румъния, Полша и Унгария, както и традиционните немски и английски посетители, за да можем сега да отчетем един добър сезон. Слънчев бряг има огромен потенциал и сред семейния туризъм, такъв, какъвто бе познат преди 25 години.
– Има ли потенциал, който не се използва?
– Огромният потенциал както за Несебър и Слънчев бряг, така и за цялото Черноморие, са българските туристи. По празници или ваканции българите избират Гърция или Турция. Първотях трябва даубедим даизхарчат паритеси в БългарияЛошият имидж на големите ни курорти също задълбочава този проблем. С една дума, често сами си пречим. Да погледнем Слънчев бряг. Национално и международно му е създаден имидж на алкохолна дестинация заради една улица, на която силната музика и достъпният алкохол привличат млади и забавляващи се хора. Това обаче не означава, че семейният туризъм е невъзможен.Малко хора знаят, че северната част на курорта е отредена именно за петзвездни комплекси от затворен тип, изключително предпочитани и посещавани, които осигуряват всички удобства, спокойствие и забавления за хора с деца.
– Но тази една улица е обект на неспирни коментари, включително и в чуждите медии?
– Трябва по-завишен контрол. Тази година например заради обединените ни действия с полиция, собственици и други институции сме успели драстично да намалим инцидентите, както и да регулираме т. нар. алкохолни турове, които са намалени наполовина. За щастие, в резултат на нови правила и контрол през този сезон не е регистриран нито един сериозен инцидент на територията на курорта. Това не означава, че условията за туристите в Слънчев бряг са идеални.Има редица действия, които трябва да бъдат предприети, за да се развива курортът и да придобива все по-европейски облик. Имаме воля и план за реконструкция на крайбрежната улица, където, за съжаление, в момента при разходка трудно можеш да видиш морето заради редица недотам лицеприятни обекти.
– Говорите за презастрояването на крайбрежната.
– Става въпрос за това, ченай-ценниятресурс, койтопривличатуристите, сачисти плажове,гледка към морето, както и достъп до ивицата. В Слънчев бряг в момента имаме изключително дълга брегова ивица, която е засипана с магазинчета и друг вид обособени постройки, които създават повече усещането за пазар, отколкото за разходка край морето или друг тип забавление.Именно затова в края на август проведохме срещи с туристическия бранш, на които присъства и министърът на туризма Николина Ангелкова. И получихме подкрепата да организираме конкурс, последван от обществено обсъждане за това как трябва да изглежда лицето на курорта – крайбрежната улица.Надявам се преди началото на следващия летен сезон да имаме концепция и финална визия за това и да го предложим за разглеждане от обществото и бизнеса.- Т.е. да очакваме, че догодина Слънчев бряг ще претърпи реформи и ще има нов облик? – Силно се надявам да успеем да го постигнем. Вече имаме концепция за обявяване на конкурс, на който архитекти да предложат възможно най-модерния и оптимален вариант за промяна на крайбрежната. И това важи не само в инфраструктурно отношение. Започнати са и действия по стратегия за удължаването на туристическия сезон чрезпревръщането наСлънчев бряг вобразователенцентър на национално и международно ниво.Установени са контакти с големи компании и образователни институции, свързани с подготовката на кадри за IT бранша за организиране на специализирани семинари, школи, академии и други извън активните летни месеци. Постигнато е съгласие с хотелиерския бранш за развитието на Слънчев бряг като образователен център за персонал за туристическия сектор, като се търсят възможности за партньорство със специализирани училища и колежи и провеждане на платени стажове.Целта е да се използва ресурсът на курорта и местният бизнес сам да произвежда кадрите си, които да допринесат за предлагането на туристически продукт от по-високо ниво. Противно на общите разбирания и очаквания, тази година хотелиерите и ресторантьорите срещнаха изключително големи трудности при намирането на подготвени кадри. Затова и стигнахме до извода, че трябва да се създаде целогодишна заетост, за да се обезпечи сезонът с подготвени и опитни професионалисти.Знаете, българите пътуват навън, защото често споделят, че обслужването в Гърция и Турция е на по-високо от нашето ниво. Трябва да признаем, че това не е лишено от аргументи. Но основната причина е, че ако няма целогодишна заетост и обучение, качествените кадри не може да бъдат задържани.- Тази година имаше опит за възраждане на музикалния фестивал “Златният Орфей” като част от стратегията да се удължи сезонът, но това не се случи. – “Слънчев бряг” АД бе сред основните поддръжници на тази идея. За съжаление, фестивалът тази година не успя да се завърне в дома си поради прозаична причина – липса на достатъчно финансиране. Въпреки усилията от наша страна да подсигурим и обезпечим участниците с престой и нощувки се оказа, че не са се намерили средства за провеждането му.Културните имузикалнитесъбития сауспешно средствоза привличанена туристии в традиционно по-слабите месеци на сезона. Давам за пример Созопол, където вече 31 г. успешно се провежда “Аполония” и събитието е основна причина за много български туристи да посещават града през септември. Всяко музикално или културно събитие ще ни помогне както да привличаме повече посетители, така и да разширим целевата група. “Златният Орфей” или друг вид фестивал ще ни помогне да позиционираме курорта и пред друг вид туристи.
– Ще участвате в местните избори в община Несебър като кандидат за кмет от ГЕРБ. В Слънчев бряг има доста проблеми, които самият вие идентифицирате. Не е ли достатъчно поле за работа, за да се стремите и към управление на цялата община?
– По-малките курорти като Равда, Обзор и самия град Несебър, който има зад гърба си 3000-годишна история, по моя оценкане успяват дакапитализираттози потенциал, също имат своите специфични проблеми за решаване. Може би разлика прави само Свети Влас, който като комплекс успява да предостави уникално съчетание между спокойствието на семейния туризъм с отлични възможности за забавление край морето.Каквото и да се случи на предстоящите избори, целият ми професионален живот е свързан със Слънчев бряг и решаването на проблемите му ще намират винаги подкрепа в мое лице, независимо от каква позиция.Основният ми аргумент при решението да приема номинацията за кмет бе, че в сравнение с Бургас, Поморие и Созопол – градове, с които традиционно несебърлии търсят сравнение, ние изоставаме в инфраструктурно и социално развитие.
ВИЗИТКА Златко Димитров е роден през 1966 г. През 1991 г. започва кариерата си като експерт в Бюрото по труда в Несебър, а след това работи 8 години в частния сектор и 12 години в “Слънчев бряг” АД. От 5 г. е изпълнителен директор на дружеството. От 2009 до 2011 година е зам. областен управител на Бургас, като отговаря за европейското финансиране. Завършил е “Счетоводство и контрол” във ВИНС, Варна. Владее английски и руски език. Има син и дъщеря
© www.24chasa.bg
