Самотно
Старица на преклонна възраст и едно куче с кангалска кръв – това бяха единствените обитатели на нестинарското село Българи, които срещнахме. Излишно е да се споменава, че магазинът и малката кръчма бяха затворени – или поне работят само в определени часове от деня, които не съвпаднаха с престоя ни там.
Иначе всеки 3 юни Българи се пръска по шевовете заради танците върху жарава с гаранция за запазена автентичност. Съседните села Кости, Граматиково, Сливарово и Кондолово оформят т.нар. пет странджански нестинарски села, които привличат стотици любопитни туристи по това време на годината, но не се оказват достатъчен източник на препитание за цялата година.
Навътре в планината и далеч от морето хората се спасяват с каквото могат – дърводобив, животновъдство, пенсии и пари от децата далеч от тях, дребна търговия. А ромското семейство, което ни застигна край отдавна изгасналата фурна за хляб в село Кости – със събиране на билки, гъби и горски плодове. „Голямо е мъртвило“, казва майката с примирен тон – „но пък е спокойно и много красиво“.
Къде са хората?
„Преди 15 години ни плашеха, че много пари ще се изперат в строителството, а ние ще останем на сухо“. Тези думи ни посрещат в полупразния Синеморец – в полите на Странджа и на един хвърлей разстояние от сладко-солената среща на река Велека и Черно море.
Намираме хора, които не съжаляват, че селото избегна бетонната съдба на Слънчев бряг. Но пък се застрои достатъчно хаотично, за да дойде закономерният туристически отлив в последните години. „Тук идват предимно възрастни хора, активният сезон е само два месеца“, разказва възрастната жена.
Голямата й къща е съвсем празна. Без да я питам, жената веднага изстрелва една от причините – Черноморският ни туризъм е предимно алкохолен, а в Синеморец няма много места, където да трещиш до зазоряване. В бранша е от достатъчно години, за да разбира прекрасно, че успех може да се постигне без грандоманките комплекси, а с природен и алтернативен туризъм.
За други обаче е трудно да си представят, че може да се печели от туристи, които се интересуват повече от природата и ценят на първо място своето спокойствие, отколкото цените на водката и нощния живот. Като клиента на една синеморска кръчма, който се тюхка от тежките облаци и че още никакви хора не са притигнали.
Това са двете страни на битката за Странджа, която рано или късно ще навлезе в нова активна фаза. А дотогава тази самодива ще продължи да примамва. Видяла е достатъчно войни през дългата си история, но винаги е печелила сърца.
©Снимки: Цветана Георгиева/ По публикации в webcafe.bg
