Снимка от хотел в Боровец, на която е обявена такса от 5 евро за ползване на тоалетна, разпали нова вълна от възмущение в социалните мрежи. За част от потребителите това е поредният сигнал, че в българските курорти дори най-базовите санитарни нужди продължават да се третират като премиум услуга – с ценова листа и валутен избор.
Авторът на публикацията уточнява, че критиката не е насочена към конкретния хотел, а към липсата на ясна държавна политика и регулация. По думите му в повечето развити зимни курорти по света тоалетните са включени в цената на ски картата или се ползват безплатно, а когато се заплащат – сумата е символична. У нас посещението до санитарния възел често изглежда като отделна туристическа атракция.
„Хората просто са намерили начин да не бъдат обществена тоалетна. Те също са потърпевши от липсата на правила“, посочва авторът и допълва, че в Закона за туризма следва да има изрично изискване за обществени тоалетни както в зимните, така и в летните курорти, съобразено с туристическия капацитет.
В коментарите бързо беше припомнен и добре познатият летен паралел. Случаят от къмпинг Смокиня, при който 2 лева за външна тоалетна на плажа предизвикаха обществено недоволство, е от преди близо пет години. Тогава две туристки запазиха касовия бон за 4 лева като своеобразен сувенир от българското море – спомен, който времето не успя да обезцени, нито да направи неактуален.
Днес, на фона на предстоящото въвеждане на еврото, иронията в мрежата е неизбежна: колко ли ще струва същата тази външна тоалетна след смяната на валутата – 1,50 евро, 2 евро или „европакет“ с включена хартиена кърпа? За мнозина въпросът вече не е в точната сума, а в устойчивостта на един модел, който успешно преживява смяна на сезони, правителства и валути.
Потребители сравняват ситуацията с курорти във Франция, Австрия и Италия, където тоалетните по пистите, плажовете и началните станции на лифтовете са безплатни, поддържани и възприемани като част от нормалната туристическа инфраструктура, а не като допълнителен приходен канал.
Независимо дали става дума за зима или лято, темата отново извади на преден план добре познатия принцип „ден година храни“. Разликата е, че днес към него все по-уверено се добавя и европейска валута, без това непременно да означава европейски стандарт.
