Изследванията на лептин и адипонектин са полезни при усещане за непрекъснат глад и проблеми с поддържане на здравословно тегло

Мастната тъкан в тялото често се подценява, като се възприема само като „резерв от калории“. Всъщност тя е изключително активен хормонален орган, който изпраща сигнали до мозъка, мускулите, черния дроб и имунната система, посредством два хормона: лептин и адипонектин.

Тези хормони са като вътрешни сензори, които информират тялото колко мазнини имаме, кога да спрем да ядем, как да използваме енергията. Разбирането на тяхната роля може да промени начина, по който гледаме на теглото – не само като на волево усилие, а като хормонален баланс, който е добре да познаваме и поддържаме.

Лептин – хормонът, който казва: „Сит съм“

Той е важен регулатор на апетита, енергийния баланс, репродуктивните и метаболитни процеси. Името му произлиза от гръцкото leptos, което означава „тънък“, подчертавайки ключовата му функция в регулацията на телесното тегло.

Основната мишена на лептина е хипоталамусът – мозъчен център, отговорен за регулацията на глада и метаболизма. Там той се свързва със специални рецептори и предава послание: „Достатъчно, вече си сит!“. Обикновено повишаването на концентрацията на лептина настъпва след обилно хранене и е съпроводено с намаляване на апетита. Но има случаи на наследствен дефицит на този хормон в резултат на мутации в неговия ген, при които липсва потискащ ефект на лептина върху апетита и хората изпитват постоянно чувство на глад. Пациенти с този рядък вроден дефект (около 5-6% от хората с обезитет) страдат от тежко затлъстяване още от ранно детство, хипотироидизъм, хипогонадизъм и забавено полово развитие.

При по-голяма част от пациентите с изразено наднормено тегло обаче се наблюдават високи нива на лептин, но въпреки това апетитът остава повишен. Причината е в развитието на лептинова резистентност – състояние, при което мозъкът не получава коректна информация за енергийните запаси и тялото продължава да изпраща сигнали за глад. Лептиновата резистентност е силно свързана с развитието на инсулинова резистентност и диабет тип 2. Лептинът обичайно подобрява усвояването на глюкоза и чувствителността към инсулин, като потиска секрецията на инсулин от панкреаса. При нарушено лептиново сигнализиране тези защитни механизми отсъстват, което води до метаболитна декомпенсация и хипергликемия.

Високите нива на лептин са свързани и с повишен риск от коронарна болест на сърцето. Лептинът стимулира оксидативния стрес, възпалителните процеси в ендотела, пролиферацията на гладкомускулните клетки и съдова калцификация – процеси, които лежат в основата на атеросклерозата. Освен това, лептинът насърчава синтезата на провъзпалителни цитокини (TNF-α, IL-6) и участва в регулацията на имунния отговор, което обосновава определянето на затлъстяването като хронично възпалително състояние.

Този хормон има отношение и към репродуктивните функции на организма. Недостатъчните нива на лептин, особено при енергиен дефицит (гладуване, анорексия, прекомерна физическа активност), водят до потискане на синтеза на гонадотропин-освобождаващ хормон (GnRH), фоликулостимулиращ хормон (FSH) и лутеинизиращ хормон (LH). Това води до вторична аменорея, ановулация и безплодие. При такива случаи прилагането на екзогенен лептин може да възстанови нормалния хормонален профил и овулацията.

Лептинът е хормон с многостранно действие и неговият анализ предлага ценна диагностична информация при състояния, свързани със затлъстяване, метаболитни нарушения, сърдечносъдови заболявания и репродуктивна дисфункция. Изследването на лептин в серум може да подпомогне индивидуализиран подход към лечението и превенцията на тези състояния.

Адипонектин – хормонът на метаболитния баланс

Адипонектинът е белтък, който се произвежда почти изцяло от мастната тъкан, но за разлика от други хормони, свързани със затлъстяването, той има ясно изразен протективен ефект върху обмяната на веществата. Колкото по-високо е неговото ниво, толкова по-добре функционира организмът по отношение на инсулиновата чувствителност, кръвната захар и липидния профил.

Интересното при адипонектина е, че нивото му е обратно пропорционално на количеството мастна тъкан – при хора с наднормено тегло и затлъстяване концентрацията му намалява, а при слаби и метаболитно здрави индивиди е по-висока. Това го прави важен маркер не просто за количеството мазнини в тялото, а за оценка на метаболитната и провъзпалителна активност на мастната тъкан.

Отношението Адипонектин/Лептин може да се използва като полезен биомаркер за дисфункция на мастната тъкан и да бъде допълващ показател за оценка на кардиометаболитен риск и инсулинова резистентност, свързани със затлъстяването, позволявайки да бъдат идентифицирани по-голям брой рискови пациенти.

Какви функции изпълнява адипонектинът?

Адипонектинът участва в няколко ключови физиологични процеса:

• Подобрява инсулиновата чувствителност – подпомага навлизането на глюкоза в клетките и намалява риска от инсулинова резистентност и захарен диабет тип 2.
• Регулира мастната обмяна – повишава окислението на мастни киселини и намалява натрупването на мазнини в черния дроб.
• Противодейства на възпалението – има антиинфламаторен ефект върху съдовете, черния дроб и други тъкани.
• Защитава сърдечно-съдовата система – по-високи нива на адипонектин са свързани с по-нисък риск от атеросклероза и хипертония.

За кого са подходящи тези изследвания:

• При пациенти с наднормено тегло и съмнение за метаболитен синдром.
• За оценка на инсулинова резистентност или Захарен диабет тип 2.
• При жени с поликистозен овариален синдром, където ниските нива на адипонектин често съпътстват метаболитните нарушения при това заболяване;
• При пациенти със сърдечно-съдови заболявания.

Какви са условията за извършване на изследванията

• Желателно е изследването на нивата им да става сутрин, на гладно.
• Материал – венозна кръв, серум.
• Време за изпълнение – до 15 работни дни.

Можете да посетите следните обекти на лаборатория „ЛИНА“ в страната: https://www.lina-bg.com/laboratorii/