Несебър отбеляза 138-а годишнина от гибелта на Васил Левски. Началото бе поставено с панахида в памет на йеродякон Игнатий, отслужена в храм „Св. Успение Богородично“, на която присъстваха представители на община Несебър и Общински съвет, патриотични организации, жители на града и др. Малко по-късно пред барелефа на Апостола в двора на църквата „Св. Успение Богородично“ бяха поднесени венци и цветя. Пред паметника на Васил Левски в Южния парк също бяха положени венци и цветя в знак на почит и преклонение. Живот и дело на Апостола Васил Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов, известен карловски майстор-бояджия от „попския род Кунчеви“, и на Гина Василева Караиванова, от рода на Кара Иван Тинков Тахчиев, прочут карловски майстор на чешми и калдъръми. Има две сестри – Ана и Марийка, и двама братя – Христо и Петър. Големият българин, известен с прозвищата си „Дякона“ и „Апостоля“, се счита за идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Левски учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а година по-късно става дякон. През 1861 г. обаче под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело. През 1862 г. заминава за Сърбия и участва в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост си получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан през 1864 г. и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа. През 1867 г. е знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. След освобождението си се установява в Румъния.В края на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България.В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО – „Привременно правителство в България“. На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но не успява да наложи идеята си. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. обаче е заловен от турската полиция до Къкринското ханче, източно от Ловеч.
