На улица „Александровска“ логото продължава да играе ролята на лична карта. Сериозно ви казвам! Надписите по дрехите са едри, понякога по-едри от самите дрехи. Самоутвърждаването се е капсулирало в текстил и фосфоресциращи щампи, които изписват принадлежност, дори когато такава липсва. Когато не може да се демонстрира вкус, се демонстрира достъп — или поне симулация на такъв. Има едни марки, които се продават на килограм в САЩ, а у нас се считат за луксозни, особено пликчетата, които продават, но това е съвсем друга тема.
Та, в модата на улицата статусът се строи като билборд: мащабен, буквален и без въображение. Това не е въпрос на стил, а на стратегия – хората не се обличат, те се брандират. За някои това е форма на сигурност – колкото по-видим е надписът, толкова по-малък е рискът да не бъдат забелязани. В същото време, истинският лукс изчезва от полезрението. Той се оттегля в глухата сянка на дискретността и настъпва естетика на умишленото избледняване. Богатството, когато е автентично, не разчита на визуален шум. То обитава материи без етикет, кройки без декларация, цветове, които не търсят внимание. То наистина е облечено в тишина.
Отдръпването от логоманията, дори и тази, която бушуваше от 2015 до 2020 под logomania 2.0, не е просто естетичен жест, а социокултурен отказ от спектакъл. То сигнализира завръщане към същественото – към занаят, към текстура, към лична мярка. Консуматорският кич губи битката с вътрешната сигурност и ми прави прави впечатление, че възниква нова парадигма, в която облеклото не доказва нищо. То просто функционира добре.
Парадоксът е, че масовата култура все още възприема логото като билет към високата класа, докато високата класа отдавна е излязла от тази зала. Остават само актьорите в евтини костюми, които играят богати, без да подозират, че представлението е свършило. В Бургас парадността се проявява с особена жар. Местният вкус винаги е имал склонност към театралност. Външният блясък продължава да се бърка с автентична стойност, но най-съществените фигури не се виждат. Те не се снимат на фона на яхти, просто защото яхтите са техни. Те нямат нужда да бъдат „разпознати“. Тяхното отсъствие от спектакъла е техният стил.
В света на истинското богатство логото е излишен шум. Там идентичността не се носи на гърдите, а в походката, в тишината на избора, в отказа от нужда да се доказваш. Всичко останало е просто униформа на онези, които още не знаят, че битката за внимание е най-евтината война.
