4 февруари е ден, в който православният календар събира в едно имената, свързвани със здравина и духовна сила. Поводът е почитането на преподобни Исидор Пелусиотски – духовник и богослов, оставил значима следа в ранното християнство.
На тази дата своя празник отбелязват хората с имена, произлизащи от старобългарската дума за желязо – символ на издръжливост и устойчивост. Сред тях са Желязко, както и разпространените му разговорни и умалителни форми Жеко, Жечо, Жечка, Желка и Жела.
Имен ден имат и носещите имената Исидор и Исидора, които са пряко свързани с паметта на светеца. Преподобни Исидор Пелусиотски е живял през V век, родом от Египет, и е известен като един от най-уважаваните духовни учители на своето време, оставил богато писмено наследство.
По традиция денят се отбелязва с пожелания за здраве, сила и духовна устойчивост – качества, които символиката на имената носи и до днес.
