Разследването по случая „Петрохан“ навлезе в решаваща фаза след информацията за открит изоставен кемпер с три тела в труднодостъпна гориста местност в района на връх Вола, в Врачански Балкан, над Враца. Данните към момента се разпространяват като неофициални, докато се извършват процесуално-следствени действия, огледи и експертизи.
Паралелно с това в публичното пространство се наложи една от основните хипотези – „разширено меланхолно самоубийство“, коментирана от съдебен психиатър от Плевен. Версията се разглежда като възможна в контекста на издирвания Ивайло Калушев, за когото се смята, че е свързан с тройното убийство в района на хижа Петрохан.
В съдебната психиатрия този термин обозначава хипотеза, при която лице в тежко депресивно, меланхолно състояние първо отнема живота на други хора, обикновено близки или придружаващи го, а след това се самоубива. Според експертите това не е диагноза, а работна версия, която може да бъде потвърдена или отхвърлена единствено чрез съвкупност от доказателства – съдебномедицински, криминалистични и психологически.
По разпространената информация сигналът за кемпера е подаден от овчар, който е забелязал изоставеното превозно средство в гората. Поради липса на мобилно покритие в района подаването на сигнала към телефон 112 е било забавено.
Районът е бил отцепен от полиция, а достъпът – ограничен. На място са били изпратени екипи на МВР и Спешна помощ. Очаква се резултатите от огледа и експертизите да дадат яснота за:самоличността на откритите тела;причината за смъртта на всеки от тях;времето на настъпване на смъртта;има ли следи от насилие, борба или използване на оръжие.
В отделни публикации се твърди, че телата може да са на Ивайло Калушев, 15-годишно момче и 23-годишен мъж – лица, които по-рано бяха обявени за издирване. Тази информация обаче не е официално потвърдена от Министерството на вътрешните работи.
Наличието на три тела в едно превозно средство прави версията за „разширено меланхолно самоубийство“ оперативно проверима, но не и доказана. За да бъде приета подобна хипотеза, разследването трябва да установи: има ли еднотипен механизъм на смъртта; дали е възможно един човек физически да причини фаталните увреждания на останалите двама; има ли данни за последователност – първо убийства, после самоубийство; наличие или липса на предсмъртни бележки, дигитални следи или други индикации за намерения.
Без тези отговори всяка версия остава работна, а не окончателна.
Допълнителен акцент в обществените коментари предизвика последният пост на Ивайло Калушев във Facebook, в който той цитира думи от поемата „Борба“ на Христо Ботев.
Този факт породи спекулации, че изборът на района около връх Вола – смятан за лобното място на Ботев – може да не е случаен и да носи търсена от Калушев символика. Разследващите към момента не са потвърдили подобна връзка, но дигиталните следи, включително публикации в социалните мрежи, се разглеждат като част от цялостния анализ на поведението му преди изчезването.
По време на издирването на Ивайло Калушев по-рано в публичното пространство се появи информация, че следите му водят и към района на село Българи в Странджа, в близост до Черноморието. Местни жители съобщиха за къща/вила, за която се твърдеше, че е използвана от Калушев като временна база.
Тази линия на разследване постави акцент върху възможността издирваният да се е придвижвал между планинските райони на Западна Стара планина и Странджа, което допълнително усложни издирването и разшири географския му обхват.
Ключови за случая ще бъдат официалните съобщения на прокуратурата и МВР след приключване на огледите и съдебномедицинските експертизи. Те ще определят дали става дума за убийство, самоубийство, комбинация от двете или за друг механизъм на смъртта.
До този момент единствено сигурното е, че разследването е в активна фаза, а всички изнесени публично версии, включително тази за „разширено меланхолно самоубийство“, остават непотвърдени.
