Откриването на литература на сексуална тематика и бележки за „духовно пречистване и извисяване чрез сексуални практики“ в района на хижа „Петрохан“, заедно с информацията за будистки практики, самопровъзгласен духовен лидер, оръжия, дронове и строго охраняван периметър, постави редица въпроси за естеството на групата, към която е принадлежал Ивайло Калушев.
МВР определя формацията като секта, а прокуратурата вече съобщи, че при телата, открити във високопроходим кемпер под връх Околчица, се работи по версия за две убийства и едно самоубийство. Паралелно с процесуално-следствените действия се назначават балистични, съдебномедицински, ДНК и съдебно-психологични експертизи.
Наред с фактите, общественият интерес логично се насочи и към по-широкия въпрос – какво представляват подобни „духовни“ практики и как се разглеждат от съвременната психология и криминалистика.
Настоящият анализ стъпва върху изследвания и публикации в специализираната литература по психология на култовете, социология на новите религиозни движения и криминология на груповото насилие, включително трудове на Cambridge University Press, International Cultic Studies Association (ICSA), Journal for the Scientific Study of Religion и Archives of Social Sciences of Religions.
В академичните изследвания подобни формулировки се срещат най-често в два различни контекста.
Първият е свързан с т.нар. сакрализирана сексуалност в някои езотерични и тантрически интерпретации, където сексуалната енергия се разглежда като символен ресурс за вътрешна трансформация. Изследователи от Archives of Social Sciences of Religions отбелязват, че в класическите традиции тези идеи са по-скоро метафорични и ритуализирани, а не насочени към реални сексуални действия в групов контекст.
Вторият – и значително по-често описван в криминологичната литература – е използването на сексуалност като инструмент за контрол. В сборника Abuse in New Religious Movements (Cambridge University Press) се посочва, че в деструктивни култове сексуалните практики често се представят като „духовно задължение“, чрез което лидерът изгражда зависимост, подчинение и размиване на личните граници.
Именно този втори модел се разглежда като високорисков от гледна точка на обществената безопасност.
В научната литература ясно се подчертава, че будизмът като традиционна религия не включва сексуални ритуали като път към просветление. Повечето школи акцентират върху въздържание, дисциплина и медитативна практика.
Когато отделни лица комбинират будистки термини с езотерика, окултизъм и лични интерпретации, често се формира синкретична система, изградена около фигурата на лидера. Това, според социолозите на религиите, е типичен белег на псевдорелигиозни движения, при които авторитетът не произтича от традиция, а от харизмата на един човек.
Според International Cultic Studies Association, една група се счита за деструктивна, когато са налице няколко ключови характеристики: силно централизирана власт в ръцете на лидер; изолация от външния свят; вътрешни правила, поставени над закона; психологически натиск и манипулация.
Религиозните или духовните идеи сами по себе си не са достатъчни за подобна квалификация. Определящо е поведението на групата и отношението ѝ към членовете.
В научната среда рядко се използва понятието „ритуално самоубийство“. По-често се говори за групови самоубийства, самоубийствени пактове или принудително наложени самоубийства.
Докладите на изследователи от Jonestown Institute (САЩ) сочат, че при подобни случаи обикновено се установяват:апокалиптични или фаталистични вярвания;убеждение, че смъртта е „преход“ или „спасение“; ясни доказателства за планиране – инструкции, записи, съобщения.
Без такива данни терминът остава по-скоро медиен, отколкото научен.
Защо оръжия, дронове и охраняван периметър не означават непременно „ритуал“
Криминологията разглежда няколко по-прозаични хипотези:
Паравоенна идентичност – групи, които се възприемат като „пазители“ или „охранители“, често нормализират въоръжаването.
Параноя и чувство за преследване – затворените общности понякога развиват убеждение, че са обект на атаки от държавата или „врагове“. Защита на имущество и техника. Всички тези фактори могат да съществуват без да са свързани с ритуална дейност.
Именно тези данни могат да покажат дали става дума за деструктивна култова структура, за криминална група или за съвкупност от индивидуални решения. Специализираната литература сочи, че комбинацията от самопровъзгласен духовен лидер, езотерична идеология, сексуализирани „духовни“ практики, изолация и военизиран профил представлява класически рисков модел за деструктивна група. Това обаче не е автоматично доказателство за ритуални убийства или масово самоубийство.
Към момента разследването работи с конкретни криминални версии, а научният контекст служи единствено за разбиране на възможните модели на поведение, без да замества доказателствата.
Какво е „coercive control“
Терминът означава системен психологически натиск и манипулация, чрез които лидерът контролира мислите, поведението и решенията на членовете на групата. Често включва изолация, внушаване на вина и страх, както и подчиняване чрез „духовни“ аргументи.
Какво означава „деструктивна секта“
Група, в която властта е концентрирана в един лидер, има строга йерархия, ограничен достъп до външния свят и практики, които увреждат психическото и физическото здраве на членовете.
