България се сбогува с един от най-големите си футболни герои – Борислав Михайлов. Поклонението се състоя в столичния храм „Света София“, където десетки близки, приятели, футболни деятели и привърженици от цялата страна отдадоха последна почит.
Футболният елит на България се събра, за да изпрати легендарния вратар, оставил трайна следа както на терена, така и в управлението на българския футбол. Атмосферата бе тиха и изпълнена с уважение, а присъстващите поднесоха цветя и запалиха свещи в негова памет.
На 24 ноември миналата година Михайлов беше приет в болница след инсулт, след като се почувствал зле в дома си. Въпреки усилията на лекарите, той не успя да се възстанови.
Роден на 12 февруари 1963 г. в София, Михайлов остава в историята като част от златното поколение на България, достигнало до четвъртото място на Световното първенство по футбол 1994 под ръководството на Димитър Пенев.
Той има 93 мача за националния отбор и 9 за олимпийския, като носи капитанската лента в рекордните 60 срещи. През 1986 г. е избран за Футболист №1 на България, а през 2011 г. е определен за вратар №1 в идеалния национален отбор за всички времена.
През юли 1994 г. е удостоен с орден „Стара планина“ I степен за приноса си към българския спорт.
На клубно ниво кариерата му преминава през ПФК Левски София, както и отбори в чужбина като „Белененсеш“, „Мюлуз“, „Рединг“, „Славия“ и „Цюрих“. С „Левски“ става трикратен шампион на България и трикратен носител на Купата на страната.
След края на активната си кариера, Михайлов заема ръководни позиции и през 2005 г. е избран за президент на Български футболен съюз, който ръководи общо 16 години.
В личния си живот беше съпруг на Мария Петрова – трикратна световна шампионка по художествена гимнастика. Оставя след себе си три деца и внук.
България се прощава с една от най-емблематичните фигури във футболната си история.
