Взривовете от войната в Украйна може да влияят върху поведението на делфините в Черно море и да водят до загуба на ориентация при тях. Това заявиха от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) по време на брифинг в Бургас, след зачестилите случаи на забелязани делфини край брега и изхвърлени мъртви животни по плажовете.
„Войната в Украйна може би влияе на делфините, защото когато има взривове, се получават детонации във водата и те губят ориентация“, обясни Константин Дамянов-началник сектора рибарство и контрол в ИАРА – Бургас.
Според ИАРА обаче причините са комплексни и мъртвите делфини по плажовете не бива автоматично да се свързват с човешка намеса.
„Както хората боледуват, така и делфините боледуват“, посочиха експертите и уточниха, че част от случаите могат да са резултат от естествени процеси, заболявания или промени в екосистемата.
От агенцията отчетоха и по-чести срещи с делфини край брега, особено в Бургаския залив. По думите им това не означава увеличена популация, а по-висока плътност, свързана с миграцията и търсенето на храна.
„Когато има повече рибен ресурс, делфините го следват“, посочиха от ИАРА.
В момента в Черно море има хамсия, трицона и сафрид, като тази година се отчита сериозно увеличение на сафрида. По данни на агенцията за периода януари – май 2026 г. уловът е нараснал с около 200% спрямо същия период на 2025 г.
„Тази година забелязваме огромно количество сафрид. Рибарите също са доволни от улова“, заявиха експертите, като изразиха надежда добра да бъде и есенната миграция на чернокопа и паламуда.
По време на брифинга беше обърнато внимание и на навлизането на неместни видове в Черно море, сред които синият рак и рапанът. Според ИАРА част от тях могат да нарушат баланса в екосистемата, тъй като са хищни и унищожават хайвера на местни видове риби.
Темата за забраната за улов на бяла мида също бе сред акцентите. От агенцията посочиха, че ограничителната мярка се прилага от години заради рязкото намаляване на ресурса.
„През 2017 г. уловът на бяла мида беше 818 тона, а през 2023 г. спадна до 216 тона. Това е достатъчен сигнал, че ресурсът намалява и трябва да бъде опазен“, заявиха от ИАРА.
Сред акцентите на брифинга беше и забраната за улов на бяла мида. От ИАРА посочиха, че тя остава в сила заради драстичния спад на ресурса – от над 818 тона улов през 2017 г. до 216 тона през 2023 г.
Според експертите Законът за рибарството и аквакултурите също е остарял и се нуждае от сериозна промяна, тъй като не отговаря на реалностите в сектора. Според експертите Законът за рибарството и аквакултурите се нуждае от спешна актуализация.
„Това е много болна тема. Законът е остарял, с философия и концепция отпреди десетилетия. Няма по-лошо от остарял закон, може би само липсата на закон“, коментираха директорът на ИАРА Милен Димитров.
