В ера, в която глобалният държавен дълг надхвърля астрономическите 100 трилиона долара, а най-големите световни сили като САЩ и Япония са затънали в трилионни задължения, съществува шепа дестинации, които опровергават общоприетото икономическо правило. Те доказват, че животът без кредити на държавно ниво е възможен.
Лидер в тази елитна група е Макао, следван плътно от суверенни държави като Лихтенщайн и Бруней. Техните икономически модели са коренно различни, но крайният резултат е един и същ: абсолютна финансова независимост.
Макао: Световната столица на хазарта с 0% дълг
Макао, Специален административен регион на Китай и бивша португалска колония, държи уникална титла в глобалната икономика. Това е единствената територия в света с абсолютно нулев държавен дълг (0,0% от БВП).
Тайната на Макао се крие в една-единствена дума: хазарт. Територията е известна като „Лас Вегас на Азия“, но в действителност мащабите ѝ отдавна надминават американския си събрат. Макао е единственото място в Китай, където казино индустрията е легална, което го превръща в магнит за милиони заможни туристи от континента и цяла Азия.
Правителството облага брутните приходи от хазарт с изключително висок данък (около 40%). Това генерира толкова колосални бюджетни излишъци, че Макао няма никаква необходимост да емитира държавни облигации или да търси външно финансиране.
Проблемът на „златната клетка“
Вместо да натрупва дългове, Макао трупа огромни фискални резерви във фонда си за икономическа стабилност. Богатството на региона е толкова голямо, че правителството редовно раздава директни годишни парични бонуси (кеш субсидии) на своите постоянни жители.
Този модел обаче има и своята уязвимост – липсата на диверсификация. Когато туризмът спре (както се случи по време на пандемията), икономиката се свива рязко. Въпреки това натрупаните масивни резерви позволяват на Макао да премине през всяка криза, без да вземе нито един цент назаем.
Ако Макао е регионален икономически субект, то Княжество Лихтенщайн е златният стандарт за независима суверенна държава без дългове. С държавен дълг, залостен на символичните 0,5% от БВП, това малко алпийско бижу е практически свободно от задължения.
С население от едва 40 000 души, Лихтенщайн е дом на повече регистрирани чуждестранни компании (холдинги), отколкото са собствените му граждани. Държавата предлага изключително привлекателна данъчна система, строга банкова тайна и политическа стабилност, осигурена от монархията.
За разлика от други микронации, Лихтенщайн не разчита само на кухи банкови сметки. Страната е силно индустриализирана – тя е световен лидер в производството на високотехнологични продукти (от зъбни протези до специализирани крепежни елементи за строителството). Ниските данъци върху бизнеса привличат огромен капитал, който пълни хазната и елиминира нуждата от дългово финансиране.
Бруней: Султанатът, захранван от петрол
На другия край на света, на остров Борнео, се намира Бруней Даруссалам – абсолютна монархия с държавен дълг от едва 1,4% от БВП. Икономическата философия на Бруней е проста: земята под краката им е пълна с петрол и природен газ. Продажбата на въглеводороди съставлява над 90% от износа на страната. Султанът на Бруней, който е един от най-богатите хора на планетата, управлява държавните финанси така, че приходите от енергийните ресурси да покриват изцяло щедрата социална система.
Гражданите на Бруней се радват на безплатно здравеопазване, безплатно образование, нулеви подоходни данъци и субсидирани жилища. Тъй като държавата буквално „печата пари“ чрез износа на петрол, тя няма никакъв стимул да излиза на международните кредитни пазари.
Моделите на Макао, Лихтенщайн и Бруней доказват, че животът без дълг изисква изключителни обстоятелства. Тези територии притежават специфични предимства – феноменален монопол над хазарта, статут на глобално данъчно убежище или огромни природни ресурси, съчетани с много малко население.
За големите и комплексни икономики като Германия, Франция или САЩ този модел е неприложим. Те не могат да се издържат от една отделна икономическа ниша. Затова, докато останалата част от планетата продължава да върти колелото на вечните заеми и ролирането на дългове, Макао и шепата държави около него остават като екзотични финансови паметници на абсолютната фискална независимост.
