На 15 юли 2026 г., сряда, от 17:30 ч., в зала „Георги Баев“ в Културен център „Морско казино“ ще бъде представена академична лекция за подводните археологически проучвания на потънал ветроходен кораб в южния залив на Китен.
Лекцията ще бъде изнесена от научния ръководител на проучванията д-р Драгомир Гърбов. Това е едва третият потънал кораб, проучван чрез подводни археологически разкопки в български води. Със степен на съхраненост на дървената структура на корпуса от над 90% той е най-добре запазеният дървен ветроход в плитката зона на Българското Черноморие.
През юли 2026 г. завърши петият археологически сезон на проучванията в Южния китенски залив. Проектът „Урдовиза“ с ръководители доц. д-р Крум Бъчваров и д-р Драгомир Гърбов и водещи партньори Институт за подводно наследство – Созопол и Института за археология на мореплаването – САЩ, включва учени и студенти от България, САЩ, Австралия, Украйна, Германия, Италия и Израел. Към днешна дата е разкрита значителна част от корабната конструкция и е натрупана изключителна археологическа колекция от прекрасно запазени предмети на морския бит.
Археологическите проучвания в Южния китенски залив разкриват съдбата на кораба „Урдовиза“ и неговия екипаж. Построен във втората четвърт на XIX в. и потънал в навечерието на Априлското въстание, дървеният ветроход е една капсула на времето, застинала в седиментите на морското дъно, съдържаща неповторим археологически отпечатък на момент от историята на нашето черноморско крайбрежие.
Публичната лекция на д-р Драгомир Гърбов ще разкаже за историята на подводните археологически проучвания и резултатите от тях. Изследователят ще коментира натрупаната информация за построяването на кораба „Урдовиза“ и неговата търговска „кариера“ и ще разкрие щрихи от ежедневния бит на капитанът и неговия екипаж в контекста на тяхната културна идентичност.
В международен план, „Урдовиза“ е едва третият систематично проучван черноморски кораб от Османската епоха, след кораба „Китен 1“ (кр. XVIII – нач. на XIX в.) в същия залив и корабокрушението „Кула Ашкелон“ (ок. 1855 г.) в Израел. С високата си степен на запазеност и богатството на археологическата си колекция той се явява обект от световно значение за подводната археология.
