Макс е на 24 години, живее в Прага и работи в компания, в която почти всичко се случва през телефона му. Сутрин поръчва кафе през приложение, пътува до офиса с градския транспорт, като Google Maps му казва кога да излезе от вкъщи, а вечерта избира ресторант според няколко снимки и оценка с бърз ресърч. Макс не е особено различен от милионите млади европейци, които са свикнали светът около тях да бъде достъпен с няколко докосвания по екрана.
През май догодина обаче той ще направи нещо, което досега не е правил. Ще дойде в България, а поводът е Евровизия. Макс ще пътува до Бургас заедно с приятелката си Зузана от Полша и най-близкия си приятел Томаш, който е на 21 и никога не е напускал Чехия. За Макс България има и още една, малко по-лична история. Преди години баба му и дядо му са били на почивка тук. Той е слушал семейните разкази за Черно море, за хотелите и за онзи различен свят, в който европейците са пътували по-рядко и по-бавно.
Сега обаче Макс е част от друго поколение. Той не пази туристически брошури. Пази всичко в телефона си. Купува самолетните билети онлайн. Резервира квартира. Отваря Google Maps, разглежда Бургас отгоре, проверява къде се намира залата, в която ще се проведе Евровизия, и разглежда снимки на Морската градина. Бургас му изглежда малко странен, но интересен. Морски град, който на места носи тежестта на социалистическата си архитектура, а на други изглежда като съвременна европейска туристическа дестинация. Има летище. Има море. Има голяма концертна зала.
Всичко изглежда наред.
Докато Макс не задава един съвсем обикновен въпрос: Как ще стигна от летището до квартирата? Той отваря Google Maps. И тук започва проблемът. Защото за Макс градският транспорт на Бургас практически не съществува. Разбира се, това не е вярно. Бургас има един от най-развитите и модернизирани градски транспортни модели в България. Има автобуси, електронно таксуване, проследяване на превозните средства в реално време, разписания и собствено приложение на „Бургасбус“. Градът от години инвестира в модернизацията на транспорта си и има с какво да се похвали.
Само че Макс не знае това. И няма причина да го знае! Той няма да започне търсенето си с „Бургасбус“. Няма да влезе в сайта на общината, за да разбере кой е операторът на обществения транспорт. Няма да търси PDF с маршрутите на автобусите и няма да чете инструкции как да използва местното приложение.
Той ще направи това, което е правил във всеки друг град.
Ще отвори картата.
Ще въведе адреса.
Ще натисне бутона за обществен транспорт.
И ще очаква градът да му отговори.
Това е разликата между това да имаш дигитална услуга и да бъдеш дигитално достъпен. „Бургасбус“ има приложение, което показва маршрути, спирки, разписания и движението на автобусите в реално време. Общината дори вече предоставя транспортни данни в отворен формат, така че те да могат да бъдат използвани от разработчици на други приложения. Технологично Бургас всъщност е направил немалко. Но туристът не оценява технологията според това колко добре е скрита някъде в интернет. Оценява я според това дали му върши работа. И точно тук Бургас има проблем.
Представете си Макс няколко месеца по-късно, през май 2027 г. Той вече е пристигнал. Евровизия е в разгара си. По улиците има хора от цяла Европа. Чуват се различни езици, навсякъде има фенове с тениски и знамена, ресторантите са пълни, а градът за няколко дни е много по-различен от обичайния Бургас. Макс и приятелите му излизат от вечерно събитие. Трябва да се приберат. Те са на непознато място, не говорят български и не знаят коя е най-близката спирка. Имат три телефона, интернет и Google Maps.
Само че Google Maps не им дава това, което очакват. Тогава Зузана вероятно ще каже нещо от рода на: „В България винаги е малко така.“ Тя вече е била тук. Може да си спомни за Слънчев бряг – мястото, което дълго време беше почти задължителна спирка за млади европейци, търсещи евтин алкохол, шумни партита и море. Днес обаче туристическите навици на младите се променят. Хърватското крайбрежие, португалските градове, гръцките острови и места като албанската Ривиера все по-често влизат в маршрутите на младите европейци, които търсят не просто евтина почивка, а преживяване, което могат да открият, планират и споделят онлайн. И точно това е новият турист. Той не идва с туристическа карта в джоба. Той идва със смартфон.
Това може да изглежда като маловажна подробност, но през 2027 г. вече няма да бъде такава. Защото Бургас няма да посрещне няколко хиляди туристи, дошли случайно на морето. Градът ще бъде домакин на едно от най-големите телевизионни и музикални събития в Европа. Хора, които никога не са били в България, ще трябва да се ориентират в града. Ще пристигат от летището, ще се движат между хотели, залата, центъра, Морската градина, ресторанти и фен зони.
И всички те ще задават един и същ въпрос: Как да стигна дотам?
Бургас има отговора. Само че в момента той е на грешното място.
Толкова.
Един градски транспорт не е само автобусът, който пристига на спирката. Той е цялата система около него – информацията, навигацията, билетът, разписанието, достъпът до данните и начинът, по който посетителят разбира какво трябва да направи. И ако една от най-важните части от тази система липсва от инструментите, които туристите използват ежедневно, тогава проблемът не е само технически. Той е комуникационен. Бургас вече знае, че през 2027 г. ще трябва да говори с Европа. Ще говори чрез Евровизия, чрез музиката, чрез телевизионните кадри, чрез хилядите посетители, които ще се приберат вкъщи и ще разказват какво са видели. И тогава ще бъде малко неудобно да се окаже, че градът може да покаже на света модерна арена, летище, морска градина и модерни автобуси, но не може достатъчно лесно да каже на един 24-годишен човек от Прага как да стигне от едното място до другото.
