Поредната гръмка медийна сензация отново успя да завладее ефира и интернет новинарските сайтове, представяйки поредното административно решение като едва ли не спасение за цялата икономика. Докато телевизионните студиа горещо коментират предложението максималният месечен размер на ваучерите за храна да скочи от досегашните 102 евро на 200 евро, реалността се оказва крайно безинтересна и незначителна за масовия гражданин. На пръв поглед цифрата изглежда впечатляващо и буди сериозен интерес сред обществото, но реалността има съвсем друга и далеч по-прозаична страна.
Статистиката показва, че от тази уж масова социална придобивка се възползват около 850 000 българи, които получават някакви суми под формата на ваучери. Въпреки тази внушителна обща маса от работещи хора, истината е, че само крайно ограничен процент от тях наистина получават максималния законов лимит. Повечето малки и средни предприятия в страната отделят далеч по-скромни средства за своите служители, като сумите често се движат около скромните 20 евро на месец, а много работници изобщо не виждат такива бонуси в трудовите си договори.
Въпросната промяна върви ръка за ръка с новост под формата на 7% окончателен данък при източника, което напълно променя картината. Това означава, че дори при номинална максимална стойност от 200 евро, реалната чиста сума, която ще стига до служителя след удържане на новия данък, ще бъде едва 186 евро. В същото време общата годишна квота се предвижда да нарасне до 1,5 милиарда евро в държавния бюджет, създавайки изкуствено усещане за мащабност.
Така например, ако един обикновен работник в момента получава едва 20 евро месечно, едно евентуално вдигане на държавния таван на 200 евро няма да промени абсолютно нищо в неговия бюджет. Работодателите далеч не са задължени да следват максималните лимити и почти никой няма да извади от бюджета си стотици евро отгоре само защото държавата е разрешила това на хартия, особено когато върху тези средства се появява ново данъчно бреме.
Всичко това превръща темата в изкуствено надут балон, който служи предимно за запълване на телевизионно време и генериране на кликове в интернет сайтовете. Докато експерти и политици спорят в студиата за суми от порядъка на десетки или стотици евро, за масовия гражданин това остава поредната суха статистика, която по никакъв начин не решава реалните му финансови проблеми в ежедневието. Обикновеният българин много добре знае, че между гръмките заглавия на новините и реалния размер на портфейла му има огромна пропаст, която нито едно административно увеличение на хартия не може да запълни.
