Кораби вече отказаха да дойдат до нашите пристанища за износ на зърно, а България има за изнасяне 5 млн. тона пшеница. Това обясни в ефира на БНТ Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
„Ситуацията е много динамична. Може би допреди няколко дни, ако бях гостувал, щях да кажа, че нямаме проблем с износа на българското зърно. От вчера насам обаче ситуацията е коренно различна. Вече имаме кораби, които отказаха да дойдат на българските пристанища. Други просто забавят самото си идване и стоят в южната част на Черно море. Това започва да ескалира като проблем и наистина Черно море започва да става опасно за износа на пшеница, а черноморската пшеница е ключова за световния баланс на зърното. За да обясним на зрителите, световното производство на пшеница е около 800 милиона тона. От тях обаче едва 200 милиона тона са предмет на реална търговия. Всичко останало се задържа в държавите, които го произвеждат, и се потребява там. Тоест 200 милиона тона е целият обем на международната търговия с пшеница. От тях 50 милиона тона са от Русия, 20 милиона — от Украйна, приблизително 10 милиона — от Румъния, 5 милиона — от България и 10 милиона — от Казахстан. Има години, в които от нашия Черноморски регион идва почти 50% от световната търговия с пшеница.“
Преходните остатъци от миналогодишната реколта вече са реализирани.
„България имаше преходни остатъци, които успя да изнесе през юли и след края на жътвата. Може би от август започнахме да изнасяме новата реколта. Ако положението не се нормализира и корабите не започнат да идват нормално, има риск България да не успее да изнесе наличната пшеница.“
Застраховките са поскъпнали многократно. От началото на войната в Украйна цената на транспорта на зърно от Черноморския басейн е скочила пет-шест пъти, уточни Проданов.
България трябва спешно да гарантира безопасността на корабоплаването в Черно море, настоя председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
„България трябва по някакъв начин да гарантира, че териториалните ѝ води са безопасни, за да могат българските пристанища да останат атрактивни за корабите, както бяха допреди няколко дни. Иначе със сигурност губим пазари. Тук въпросът вече е кой ще замести тези пазари, защото, ако няма откъде да дойде тази пшеница, проблемът става международен. Ще има недостиг на пшеница. Преди малко предходният събеседник изрази много добра теза, която е вярна — че всъщност на световните пазари цената на пшеницата може да се повиши, но в Черноморския басейн да се случи точно обратното заради това, че пшеницата остава тук и на вътрешния пазар няма как да я реализираме.“
