Само за час животът на 39-годишния Тодор Димов от несебърското село Тънково се преобръща. Внезапна промяна в поведението и тежък епилептичен гърч го отвеждат в „Сърце и Мозък“ – Бургас. Екипът на проф. д-р Иван Димитров успява да диагностицира рядък автоимунен енцефалит. След повече от шест седмици лечение Тодор отново е себе си.
Тодор работи в склад и води обикновен живот до деня, в който се събужда объркан, дезориентиран и неспособен да разбере какво се случва около него.
„Просто се събуди друг човек“, спомня си майка му Лиляна Димова. Тя веднага търси медицинска помощ, но още преди да започне назначеното лечение, Тодор получава тежък епилептичен гърч със загуба на съзнание. По съвет на лекари и близки семейството се насочва към „Сърце и Мозък“ – Бургас.
В Клиниката по нервни болести екипът овладява пристъпа и започва да търси причината за внезапната промяна.
„Пациентът беше с изразени паметови нарушения, психоорганичен синдром с неадекватно поведение, мирисни халюцинации, както и генерализирани епилептични гърчове. На моменти показваше тенденции към агресия, беше мнителен към лекарите, смееше се без причина и говореше несвързано. Наложи се майката на Тодор да остане постоянно до него, защото контактът беше силно затруднен“, разказва д-р Екатерина Алексиева.
Началникът на клиниката проф. д-р Иван Димитров, д.м.н., и колегите му назначават магнитно-резонансна томография на мозъка и извършват лумбална пункция за уточняване на състоянието. Характерната находка от образното изследване и лумбалната пункция, съчетана с клиничните прояви, насочва лекарите към диагнозата автоимунен лимбичен енцефалит. Изследването на гръбначно-мозъчната течност отхвърля бактериална или вирусна невроинфекция. Специфичните автоимунни антитела, характерни за някои форми на заболяването, бяха в конкретния случай отрицателни.
„Автоимунният енцефалит е рядко възпалително заболяване, при което имунната система погрешно разпознава определени структури на главния мозък и се образуват автоантитела, които атакуват мозъчните клетки. Състоянието е сериозно диференциално-диагностично предизвикателство, защото може да наподобява и психични разстройства. Важно е да бъде разпознат навреме, дори когато изследванията не дават категоричен отговор“, обяснява проф. Димитров.
Според международни проучвания заболяването засяга приблизително един на 100 000 души годишно и може да има тежки и трайни последствия, но навременното лечение дава шанс за добро възстановяване.
След поставянето на диагнозата лекарите започват лечение с кортикостероиди и медикаменти за овладяване на епилептичните пристъпи. Ден след ден състоянието на Тодор се подобрява. Необичайните поведенчески реакции отзвучават, а паметта и ориентацията му постепенно се възстановяват. Невропсихологичните тестове вече показват резултати в нормални граници.
„Клинично той вече е буквално старият човек. Това е изключително добро развитие на фона на толкова тежката първоначална картина“, подчертава д-р Алексиева.
Тодор обаче не помни нищо от появата на първите симптоми до около седмица преди изписването си. Повече от месец от живота му сякаш е изчезнал.
Днес младият мъж отново чете книги, решава судоку и се радва на любимите си занимания. Продължава назначеното лечение и се проследява от специалистите невролози, които очакват възстановяването му да продължи през следващите месеци.
Докато майка му разказва за преживяното, очите ѝ се пълнят със сълзи. Тодор, който седи до нея, хваща ръката ѝ и я прегръща. За Лиляна този жест е най-убедителното доказателство, че синът ѝ се е възстановил, същото мило и грижовно момче, което познава отпреди заболяването, отново е при нея.
„В болница „Сърце и Мозък“ ни прие д-р Веселинов и от този момент той беше в ръцете на лекарите. Никога няма да мога да им се отблагодаря. Те ми върнаха детето“, казва Лиляна.
„Мечтая да си върна стария живот“, допълва Тодор в края на тази история.
