Четирима от шестимата пострадали при тежката верижна катастрофа на автомагистрала „Тракия“, настанени в бургаската болница „Сърце и мозък“, днес се прибират у дома. Сред тях са три пенсионерки от град Левски, които тръгнали на лечение в санаториум в Несебър, но вместо това преживели истински кошмар.
Автобусът, с който пътували, се ударил в румънски тир, а секунди по-късно бил блъснат отзад от друг тежкотоварен автомобил, превозващ зърно. Жените още помнят оглушителните удари, счупените стъкла и житото, което се изсипало в краката им.
„Отзад започнаха да се блъскат други автомобили. Стъклата на автобуса, седалките и облегалките започнаха да се движат, да се чупят. Отзад имаше голям камион с жито. И в автобуса жито. Даже в моята чанта, в найлонките, които съм сложила в багажа, още има жито“, разказва Веселина Трифонова от Левски.
Един от най-страшните моменти настъпил, когато пътниците разбрали, че наблизо гори автомобил и има опасност огънят да обхване автобуса.
„Виждате как гори кола до автобуса ни. Казват, всеки момент автобусът ще гръмне. Къде да бягаме? Няма къде да бягаме, като сме затворени вътре“, спомня си Ганка Славова.
„Казаха бързо да излизаме, да не се възпламени автобусът“, допълва Людмила Личева.
Спасители и хора, спрели да помогнат, започнали да разбиват прозорците, за да извадят блокираните пътници. Жените разказват и за мъж, който излязъл от автомобила си и се опитвал да предупреждава останалите шофьори за опасността в гъстата мъгла.
Днес трите пенсионерки си тръгват от бургаската болница с огромна благодарност към лекарите и най-вече към екипа на проф. Асен Балтов.
„Те да са живи и здрави, да могат пак да отидат на санаториум догодина, защото тази година вече изпуснаха момента. Но, както се казва, животът е пред тях“, каза проф. Балтов.
В болница „Сърце и мозък“ остават двама от пострадалите, сред които е и 37-годишен лекар инфекционист от детската болница „Света Анастасия“ в Бургас, претърпял няколко операции.
След преживения ужас трите жени поемат обратно към родния Левски. Този път не към санаториума, а към домовете и близките си. Със спомени, които трудно ще изчезнат, и с няколко житни зрънца.
