Младежи и девойки, преобразени в духа на революцията от 19 век, ще раздават утре на бургазлии Манифеста на ПЕС – „Към една нова Европа.“ Поводът е Международния ден на Парижката комуна, а събитието ще се състои от 12:15 часа на площад „Атанас Сиреков“.
Парижката комуна е първото революционно правителство на работническата класа, първата в историята пролетарска диктатура, наричана от самите комунари „диктатура на труда”. 
Историческите предпоставки за комуната са борбите на пролетариата срещу капитала през 30-те и 40-те години на 19-я век
Непосредствен повод за възникването на Комуната са събитията от френско-пруската война 1870-1871 г., която слага край на Втората империя и гвардия на Париж. Новото правителство на Тиер прави опит да обезоръжи Националната гвардия, но работниците на Париж и дребната буржоазия се вдигат в нейна защита и на 18 март 1871 г. правителството на Тиер бяга във Версай, на 17 км. от Париж, заедно с остатъците на редовната армия. Властта в Париж минава в ръцете на Централния комитет на Националната гвардия. На 26 март се провеждат избори за Комуната и тя е провъзгласена на 28 март.
Ръководството на Комуната наброява 106 души. От тях 30 работници, няколко десетки служащи и интелигенти, двама дребни търговци. Повече от 30 дущи от членовете са били членове на Парижката секция на І-я интернационал.
Въпреки неблагоприятните и враждебни условия, в които протича дейността на Комуната, тя успява да осъществи поредица революционни преобразования, оставащи пример за подражание и до днес. Главната задача и постижение на Комуната стана разбиването на буржоазната полицейско-бюрократична държавна машина и създаване на последователно демократична пролетарска държава, коренно различна от всички форми на буржоазно управление. В тази връзка :
1. ликвидирана е старата армия и е заместена с въоръжения народ ;
2. ликвидирана е старата полиция;
3. отменени са високите заплати на чиновниците ;
4. въведен е принципът на изборност, отговорност и сменяемост на всички
държавни чиновници ;
5. църквата е отделена от държавата ;
6. въведено е безплатно и светско образование ;
7. всички културни институти са предадени за владение и управление на
съответните колективи.
Особено впечатляващи са действията на комуната в социално-икономическата политика :
1.увеличени са заплатите на учителите, пощенските служители и на ниско
платените работници ;
2.забранени са всички видове глоби в работата и незаконните удръжки от
заплатите ;
3.въведен е работнически контрол във всички предприятия ;
4.забранен е нощният труд в хлебопекарните ;
5.всички изоставени от техните собственици предприятия са дадени за
управление от работническите колективи ;
6.ликвидирана е задъжнялостта на хората по квартирните наеми ;
7.безвъзмездно са върнати от заложни къщи всички заложени предмети
от първа необходимост (до 20 франка) ;
8.работниците от парижките покрайнини са преселени и настанени в
изоставените от буржоазията апартаметки, къщи и вили.
„Принципите на Комуната са вечни и не могат да бъдат унищожени”- заяви в тези трагични дни Карл Маркс – „Френските работници са само авангардът на целия съвременен пролетариат”.
Дни след края на Комуната се раждат бесмъртните стихове на „Интернационала” (юни 1871 г.) – бойният химн на световния пролетариат. Написва ги видният деец на Комуната, членът на Комитета за обществено спасение и боец от барикадите Йеужен Потие (1816 -1887 г.).
