Българският лев често се представя като символ на национален икономически суверенитет, но историческите факти показват по-сложна картина. Още от самото си създаване левът не е напълно независима валута, а историята му е белязана от три държавни фалита, златни и валутни обвързаности и периодични загуби на доверие.
Левът е въведен през 1881 г., като България се присъединява към правилата на Латинския монетен съюз. Още тогава е приет ясен паритет: 1 български лев = 1 френски златен франк, със строго определено златно съдържание. Това означава, че левът е директно обвързан със златото и с френския франк, което осигурява стабилност, но и ограничава паричната независимост на държавата.
Тази система се разпада с началото на Първата световна война, когато златното покритие е прекратено. Малко по-късно, през 1915 г., България обявява първия си държавен фалит, а левът започва да губи стойност. Следва втори фалит през 1932 г., в разгара на Голямата депресия, когато страната отново спира обслужването на външния си дълг. И в двата случая валутата формално остава национална, но реално е подложена на обезценяване, валутен контрол и загуба на доверие.
След 1944 г. левът съществува като номинално независима валута в условията на планова икономика, с административно определян курс и изолация от международните финансови пазари. Тази привидна стабилност приключва с фалита от 1990 г., когато България обявява неплатежоспособност по външния си дълг. Последствията за лева са драматични – рязка девалвация, хиперинфлация и фактическо унищожаване на спестяванията, кулминирали в кризата от 1996–1997 г.
Отговорът на тази криза е въвеждането на Валутен борд през 1997 г., който окончателно променя ролята на лева. Валутата е твърдо обвързана първо с германската марка, а по-късно с еврото, като всеки лев в обращение трябва да бъде напълно обезпечен с валутни резерви. От този момент левът губи паричния си суверенитет, но печели стабилност.
Историята показва, че българският лев никога не е бил напълно „свободна“ валута – първо е зависим от златния франк, по-късно от политически решения, а днес от еврото. Фалитите не са причинени от самата валута, а от начина, по който държавата управлява финансите си. Левът е понасял последствията – понякога като златно обезпечена, понякога като обезценена, а днес като стабилна, но зависима валута.
Еврото: глобалната валута, която променя света
Еврото (EUR, €) се утвърждава като втората най-важна световна валута след щатския долар и оказва сериозно влияние върху глобалната икономика. Внушителното в случая е, че еврото успя да постигне това са по-малко от 26 години от създаването си през 1999 година. За сравнение, щатският долар има над 230 години история. Единната европейска валута се използва широко в международната търговия, като много страни извън Европейския съюз я предпочитат за сделки, за да избегнат валутни рискове.
Евро е и втората по големина резервна валута, което увеличава влиянието на Европейската централна банка върху световните финансови пазари. Освен това, тя укрепва политическото и икономическото влияние на ЕС, като страните с еврото имат достъп до кредити с по-ниски лихви и стабилни финансови условия.
В ежедневието на хората валутата влияе върху цените на стоки и услуги, онлайн пазаруването и международния туризъм, като служи като референтна и стабилна валута. С разширяването на еврозоната и присъединяването на нови държави като България, евро продължава да засилва ролята си като ключов играч в световната икономика.
