Носителят на Международната Букър награда разказа за последните думи на баща си, грижата, която остава, и уроците по умиране без страх
След премиерата на новия си роман „Градинарят и смъртта“ на сцената на „Аполония“ в Созопол, Георги Господинов представи книгата и пред бургаска публика. Срещата с автора се състоя на 5 юни в Центъра за съвременно изкуство и библиотека – Бургас, в рамките на Черноморския международен литературен фестивал.
Носителят на Международната Букър награда за романа „Времеубежище“* и най-превежданият съвременен български писател, Господинов отново докосна публиката със своята дълбока и хуманна проза, която в новата му книга се фокусира върху фините граници между живота, смъртта и паметта.
Пред присъстващите авторът сподели:
„Вие, които сте чели книгата, знаете, че най-трудно е на 92-ра страница, когато се описват последните дни. На мен ми беше нужно да се връщам към запаса от смешни истории за спешни случаи, за да се разрежда малко чувството.
Много ми се щеше тази книга да завършва с някакво утешение, да има светлина, да има градина – защото градината е културният пункт на смъртта в тази книга.
Най-разтърсващото за мен бяха най-обикновените неща. Когато баща ми, ден или два преди да почине, каза: „Пригответе ми личната карта, да не я търсите после…“
Това бяха последните му думи.
Той не каза нещо велико като Гьоте „Повече, светлина“, но това, което казват хора като него, е страшна грижа за тези, които остават. За мен това е в центъра на книгата – да опишеш как отиващият ти предава урок по умиране. И тук това няма страшно.“
„Градинарят и смъртта“ е разказ за крехките моменти на прощаване, за корените и за онези тихи жестове на любов и отговорност, които често остават незабелязани, но помнят най-дълго. Това е книга, в която смъртта не е сензация, а естествена част от човешкото, вплетена в градина – метафора на загубата и продължението.
