Бургас за седми пореден път се превърна в сърцето на документалното кино. Международният фестивал DOCK 2025 стартира под дъждовното септемврийско небе, но това далеч не отслаби неговата енергия.
От 17 до 22 септември морският град ще бъде място на съпреживяване, размисъл и дълбоки емоции, отключени от силата на историческата документалистика.
Сред над 400 кандидатствали филма, едва десет бяха селектирани да участват в конкурсната програма. Историите, които те носят, са едновременно лични и глобални, болезнено човешки и исторически значими. От политически конфликти, през човешки драми до портрети на забравени фигури и неизпълнени обещания – DOCK 2025 ни кани не само да гледаме, но и да осъзнаем.
„Киното не е просто забавление, то е начин да разберем себе си в контекста на историята“
Проф. Петър Стоянович, основател и директор на фестивала, споделя, че за него три филма тази година се открояват силно – обединени около времето между Втората световна война и съвременните конфликти. Без да насочва зрителите конкретно, той ги приканва сами да открият тези заглавия. „Това са все въпроси, които далеч надскачат своето време и регионален контекст. Това са въпроси, които са еднакво актуални и в Аржентина, и в Алфатар, и в Бургас, и в Бразилия.“
И допълва:
„Когато говориш за деспотизма, не трябва да си представяш винаги деспота в същия образ. Когато говориш за прошка, за война или мир, не трябва да го свързваш само с това, което те засяга в момента. Въпросите са големи и трябва да се научим да им отговаряме извън задния двор, в който сме свикнали да живеем.“
„Историята е глобална – и актуална навсякъде“
Димитър Стоянович, съосновател и главен селекционер на DOCK, подчертава, че документалното кино има силата да засяга дълбоки теми по начин, който игралното често не успява.
„Документалното кино е изключително вълнуващо и силно подценявано в световен мащаб. То може да си позволи свобода – не струва толкова скъпо, колкото игралното, и разчита на добри идеи, майсторска изработка и силни послания. А защо е важно да познаваме историята? Защото ако не я познаваме, сме обречени тя да се повтаря. Много от тези филми са предупреждения – истории за човешка глупост, небрежност, забрава.“
„Документалистиката е особена магия – тя променя начина, по който гледаш на света“
Актьорът Малин Кръстев, член на международното жури, признава, че е бил дълбоко разтърсен от някои от филмите в програмата:
„Има заглавия, които ме развълнуваха чисто човешки – два-три филма буквално ме разтърсиха и си казах: ‘Господи, за такова нещо не съм си давал сметка’. Те не само че разказват истории за миналото, но ни предлагат нови начини да разберем настоящето. Това е силата на документалистиката.“
„Тук в Бургас документалното кино има дом“
Владимир Тодоров, също член на журито, акцентира върху значението на DOCK като достъпен форум за филми, които иначе рядко достигат до широката публика:
„Документалните филми обикновено се гледат по фестивали или специализирани канали. Затова, който се интересува, трябва да дойде тук, в Бургас. Това е място, където не само се гледа кино – тук се преживява, тук се мисли, тук се чувства. Това е пътешествие през историята, което си заслужава да изживееш.“Събитията на DOCK 2025 включват не само прожекции, но и отворени лекции, срещи с авторите, кръгли маси и дискусии, сред които и специална прожекция, посветена на 100-годишнината от атентата в черквата „Св. Неделя“.
Програмата включва заглавия като „Рифенщал“ (Германия), „Не съм лош човек“ (България) и „Меморандум от Будапеща“ (Украйна) – филми, които ще провокират и ще отворят пространство за размисъл върху морални дилеми, политически избори и човешки слабости.
Оценките ще бъдат поверени на престижно международно жури, оглавено от гръцката режисьорка Мария Дуза, а победителят ще бъде удостоен с награда от 2000 лева.
DOCK 2025 не е просто фестивал. Това е пространство, в което времето спира, за да ни покаже какво сме пропуснали.
