Увеличение на населението и миграционен наплив, съчетани със спад в раждаемостта, застаряваща структура и отрицателен естествен прираст бележат демографския портрет на Бургаска област
Област Бургас е сред малкото региони в страната, които през 2024 г. отчитат ръст в населението – с 4 473 души повече спрямо предходната година, достигайки 388 919 жители. Това нарежда региона на четвърто място по численост в страната след София, Пловдив и Варна. Въпреки този положителен механичен прираст, демографската картина е комплексна и в много отношения тревожна.
Жените остават мнозинство, възрастните – все повече
Съотношението между половете показва превес на жените – 52.1% от населението. Населението застарява – почти всеки четвърти жител (23.0%) е над 65 години, като жените в тази група са далеч повече от мъжете. Средната възраст в областта е 44.7 години – малко под националната, но все пак сигнализираща за напреднало застаряване. В община Бургас живее половината от населението, докато в община Малко Търново – едва 0.6%.
Раждаемостта спада, естественият прираст остава отрицателен
През 2024 г. в областта са регистрирани 3 037 живородени деца – с 10% по-малко от предходната година. Коефициентът на раждаемост спада до 7.9‰, а естественият прираст е -2 115 души. Над половината от ражданията (55.4%) са извънбрачни. Средната възраст на майката при раждане на първо дете се покачва до 27.3 години.
Смъртността намалява, но остава висока в селата
Областта отчита 5 152 починали, което е с 223 по-малко от предходната година. Смъртността сред мъжете (14.5‰) е чувствително по-висока от тази при жените (12.2‰), а най-висока е в селата – 16.3‰. Детската смъртност обаче се покачва до 6.6‰.
Браковете намаляват, разводите остават стабилни
През 2024 г. са сключени 1 248 брака – спад с 219 спрямо 2023 г. Средната възраст при първи брак расте: 33.4 години за мъжете и 30.6 години за жените. Разводите са 574 – почти без промяна, като 77% от тях се случват в градовете.
Миграцията вдъхва живот на региона
С положителен механичен прираст от 276 души в рамките на страната и 6 312 души от международна миграция, Бургас се утвърждава като притегателен център. Основните вътрешни преселници идват от София, Варна, Сливен и Ямбол. Външната миграция се доминира от завръщащи се българи и имигранти от Украйна и Русия.
Трудоспособното население намалява, заместването е неустойчиво
Лицата в трудоспособна възраст са 58.7% от населението, но демографското заместване е тревожно: на всеки 100 души, излизащи от активна възраст, влизат едва 80 млади хора. Това сочи към предстоящо задълбочаване на дисбаланса между работещи и зависими.
Извод:
Демографският портрет на област Бургас през 2024 г. е противоречив – растяща численост и миграционен приток, но съпътствани от намаляваща раждаемост, висока смъртност и задълбочаващо се застаряване. Предизвикателствата пред региона остават сериозни, изискващи целенасочени политики за устойчиво развитие и подкрепа на младите семейства.
