На 7 януари Българската православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител – един от най-великите светци в християнството, наричан Предтеча, защото подготвя пътя за идването на Иисус Христос и го кръщава във водите на река Йордан. Празникът е известен в народния календар като Ивановден и е един от най-тачените зимни дни.
В църковната традиция Йоан Кръстител е символ на духовното пречистване, покаянието и новото начало. Затова и празникът логично следва Богоявление, когато водата се освещава и се приема като носител на Божията благодат. На този ден вярващите се молят за здраве, опрощение и духовна сила.
Народните вярвания обогатяват празника с множество обичаи, свързани с водата, здравето и плодородието. В много райони на страната се изпълнява ритуално къпане – символично „измиване“ на злото и болестите. Млади мъже, наскоро оженени или именници, биват окъпвани за здраве и късмет, често в реки или чешми, независимо от студа.
Ивановден е и празник на кумството и побратимството. Кумовете се почитат с богати трапези, а семействата си разменят благословии за разбирателство и благополучие. Според народните представи денят „затваря“ мръсните дни и бележи преход към по-светла и подредена част от годината.
Името Иван и неговите производни – Ивана, Иванка, Йоан, Йоана – са сред най-разпространените в България, което прави Ивановден един от най-масовите именни дни. Празникът съчетава вярата и традицията, църковното смирение и народната радост, превръщайки го в жив мост между духовното и всекидневния живот.
