Цветница е празникът на цветята и цъфтежа, който отбелязваме в неделята преди Възкресението. Наричана още Връбница, този празник се празнува на шестата неделя на Великденския пост.
Според старите български обичаи празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета:
Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян, Диляна, Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин, Латинка, Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малина, Маргарит(а), Невен, Невена, Невян, Ненка, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомила, Цветомир (а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина.
На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи (Лазаровден е на 24 април тази година). Обичаят повелява рано сутрин на портата или врата на всяка къща да се закачват венчета от върбови клонки, защото те пазят от зло и неплодородие.
На Цветница вярващите берат върбови клонки, символизиращи палмовите, с които е бил посрещнат Христос в Йерусалим. Това е причината празникът да е познат и като Връбница. Клонките се освещават заедно с пролетните цветя чрез молитви в църквата. Когато богослужението приключи, всеки взима от осветените клонки и цветя и ги носи вкъщи за здраве.
Част от върбовите клонки се слага пред икона, за да пази дома от злини. От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата. Привечер на Цветница момите и ергените за последен път играят лазарското хоро и момите хвърлят в реката върбови венчета за късмет и берекет.
Честито на всички празнуващи имен ден!
Източник: Православен календар за тази година
