Филмът „Weimar Express“ на Милена Фучеджиева, в Културен дом НХК сложи финал на първото зимно издание на Международен фестивал за документално кино DOCK – фестивал, който в рамките на няколко дни превърна Бургас в пространство за памет, размисъл и смел разговор за историята, вината, отговорността и ролята на човека срещу машината на идеологиите.
Филмът на Милена Фучеджиева се разгърна като потресаващо изследване на пропагандата за нацистка културна хегемония над Европа, изграждана от Йозеф Гьобелс и неговия кръг от интелектуални съмишленици – сред тях Фани Попова-Мутафова, Кнут Хамсун и Робер Бразийяк. Разказът за съществуването на Европейския писателски съюз, на който българската писателка Фани Попова-Мутафова се оказва съучредител, звучи като забравена глава от историята – неудобна, трудна, но необходима.
И именно тук се ражда личният импулс на авторката:
„Така се зароди моето желание да правя кино.Киното само по себе си за мен не е цел. Целта ми с „Weimar Express“ беше да предложа на зрителите достъп до едни изключително важни, същевременно непознати за мнозина у нас исторически факти и събития, в които България има сериозно участие“, сподели Милена Фучеджиева в откровен разговор с публиката.
DOCK тази година постави жената в центъра на историческия разказ – не като украшение, не като фон, а като движеща сила. Това подчерта и директорът на фестивала Петър Стоянович:
„Жените са онези, които поддържат героизма и често остават в сянката на историческия разказ – те поддържат живота, гледат децата, докато мъжете се превръщат в паметници. Това е една дълбока несправедливост на историята и затова решихме тази година жената да бъде в центъра на нашия интерес.“
Селекцията на фестивала събра български и чуждестранни документални филми, които показват образа на жената извън клишетата – като активен участник в събитията, като морален компас, като носител на памет и съпротива.
Проф. Стоянович подчерта и ролята на документалното кино днес:
„Документалният разказ е този, който може да бъде проверен, доказан и осмислен. Той е основата, върху която можем да разберем миналото и да търсим смисъл за бъдещето, особено за младите поколения.“
Прожекциите и срещите с публиката се състояха както в НХК, така и в Международен младежки център Бургас в ж.к. „Меден рудник“, а в програмата бяха включени и специални събития с ученици и студенти, както и срещи с автори.
Според проф. Стоянович домакинството на DOCK и активният културен календар са част от по-голямата амбиция на Бургас да се утвърждава като силен културен център и да се подготвя за кандидатурата си за Европейска столица на културата 2032.
