Смъртта на мъж в планината отново постави на дневен ред въпроса защо системата за въздушна спешна медицинска помощ в България не работи ефективно почти две години след старта си. Случаят отвори редица въпроси – защо медицинските хеликоптери рядко се използват при пътни инциденти, защо първичните спасителни мисии са малко и защо проектът за изграждане на системата остава в застой.
На теория въздушната спешна помощ трябва да достига директно до мястото на инцидента и бързо да транспортира пострадалите до лечебно заведение. На практика обаче системата извършва основно спасителни операции в планината или транспортира пациенти между болници, става ясно от репортаж на NOVA. Статистиката показва сериозна разлика с други европейски държави. За близо две години в България са извършени около 200 мисии, докато само за една година в Австрия те са над 21 000.
Един от основните проблеми е малкият брой т.нар. първични мисии – случаи, при които хеликоптерът се изпраща директно на мястото на инцидента, за да транспортира пострадал до болница. Друг сериозен проблем е изграждането на базите за хеликоптерите. Към момента функционират само бази в София и Сливен, въпреки че първоначалният план предвиждаше шест.
От системата за въздушна медицинска помощ отказаха коментар.
Според Димитър Димитров от Българската лавинна асоциация проблемът е в липсата на добре изградена система. „Системата за въздушна спешна помощ беше дългогодишна битка. Дълго време държавата се противопоставяше заради финансирането. Когато получихме европейска подкрепа, тя беше създадена, но най-важното – самата система – липсва“, коментира той.
По думите му в момента страната разполага с няколко хеликоптера, но реално има „една и половина база“, което прави ефективната работа почти невъзможна. Димитров посочва още, че през последните две години първичните мисии са били извършвани основно по искане на Планинската спасителна служба, което според него е резултат от начина, по който системата е въведена.
