ГЕРБ и ДПС са си разделили на изборите през април гласовете, подадени в секции с риск от контролиран и купен вот. Това отчита анализ на Фондация „Антикорупционен фонд”, чиито резултати бяха представени днес. В риск от контролиран и купен вот са били между 12 и 17% от всички избирателни секции в страната, с 5% повече, в сравнение с предишния парламентарен вот през 2017г. 31% от гласовете в тези секции са отишли пре ГЕРБ, а 30% при Движението за права и свободи, предава dnews.bg.
Най-много секции в риск от контролиран и купен вот е имало в Кърджалийския избирателен район, следван от Монтана, Пазарджик, Сливен, Търговище, Разград, Шумен и Враца. В общините Криводол, Павел баня, Септември и Тервел между 51 и 89 процента от гласовете, са подадени в рискови секции. С най-голям дял от размера на контролирания и купен вот общо в цялата страна е Бургаският избирателен район. На него се падат 8 % от всички гласове в риск у нас.
Избирателните секции в риск от контролиран и купен вот са определени по четири индикатора – нетипично висока избирателна акивност в секцията, нетипично висок резултат на партията – победител в секцията, резки отклонения в избирателната активност в дадена секция в два поредни избора и рязка промяна в политическите пристрастия на избирателите в дадена секция в два последователни избора.
Анализът показва, че между 1491 или 2101 секции са били в риск от контролиран и купен вот на изборите през април, като в тези секции са подадени между 9 и 13 % от всички подадени гласове в страната. Анализът прави сравнене и с предишни години и ако по-рано практиката е била една партия да си купува цяла секция, сега дадена секция, в която има купен или контролиран вот се поделя между няколко партии. Повечето от секциите в риск са на места, където има компактно население и някаква форма на зависимост, заяви при представянето на данните политологът Марио Русинов от Антикорупционния фонд.
„Известна практика е взимането на личните карти, като по този начин монополизират достъпа до социални услуги. Има форми на зависимост, които са на базата на страх от това, че лидерът е казал да гласуваш за някого. Има и корпоративен вот, който се случва на база желанието на работодателя„, обясни Русинов.
На изборите през април най-много рискови секции е имало в Кърджалийския избирателен район – между 31 и 41 %. Цели 29 % от гласовете в района са подадени в рискови секции. Висок дял на гласувалите в секции в риск има и в избирателните райони на Монтана, Пазарджик , Сливен , Търговище, Разград, Шумен и Враца, където процентите варират от 15 до 22.
На ниво общини, най-много са гласувалите в рискови секции в общините, Криводол, Павел баня, Септември и Тервел.
С най-голям дял от размера на контролирания и купен вот общо в цялата страна е Бургаският избирателен район. На него се падат 8 % от всички гласове в риск в страната. На второ място е Кърджалийският със 7 %, следват Пазарджишкият и Благоевградският с по 6 % и Старозагорският с 5 %.
На парламентарния вот през 2017 г. ДПС взима най-висок процент в рисковите секции – 26 %. Тогава ГЕРБ получава 24 % от рисковия вот, а БСП 19 %. През април тази година картината е различна.
„С 31% от разпределението на гласовете от секциите в риск първенец за ГЕРБ, след това ДПС с 30 % и БСП с 12 %“, каза Русинов.
Анализът на парламентарните избори 2021 е създаден в рамките на проект „Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние“, подкрепен от Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021.
Данните от анализа са изпратени на вътрешния министър, съобщиха от Антикорупционния фонд.
