Случаят с танкера „Кайрос“, заседнал край Ахтопол, бързо се превърна в повод за паника сред местните и медийни заглавия, които намекват за „нов Мопанг“ и предстояща екологична катастрофа. Истината обаче е значително по-малко драматична.
„Кайрос“ е съвременен танкер, който към момента на засядането си край българския бряг е бил празен — без нефтопродукти в товарните си резервоари. Неговото собствено гориво за двигателите силно вероятно представлява морски дизел (MGO/MDO) — течност, която се разпада бързо във водата и количествено е много по-малка от мазута на стария „Мопанг“. Така че, докато медиите описват потенциална „масова катастрофа“, реалният риск е ограничен до локален разлив само в случай на физически пробив на резервоарите. Нещо, което едва ли ще се случи.
Историята с „Мопанг“ е показателна за това колко различни могат да бъдат подобни инциденти. Потънал преди почти сто години край Созопол, „Мопанг“ е носил тежък мазут, който е останал в резервоарите почти непроменен десетилетия наред. Корозията на корпуса му в крайна сметка доведе до масивен разлив, но при „Кайрос“ ситуацията е различна: горивото е леко, съвременните резервоари са с двойно дъно и защитени прегради, а корозията няма да позволи „забавено изтичане“ след десетилетия.
Експертите подчертават, че дори ако „Кайрос“ потъне, което е твърде малко вероятно, най-вероятният сценарий е ограничен локален разлив на дизел — ситуация, която не може да се сравни с историческия случай на „Мопанг“. В обозримо бъдеще резервоарите са стабилни.
Въпреки това, тревогите на медиите и някои местни жители се разпространяват бързо: снимки на заседналия танкер и хипотетични сценарии за разлив се споделят масово, създавайки впечатление за реална опасност, която според специалистите е значително преувеличена. Властите продължават наблюдението на кораба и морската вода, за да реагират при евентуални замърсявания. Засега обаче „екологичната катастрофа“ съществува главно на страниците на новините, а не във водата.
И докато медиите се упражняват в описанието на флага, под който плава „Кайрос“ – гамбийски, ганийски или може би дори бенински, корабът изглежда като истински морски хамелеон. Междувременно обществеността очаква „екологична катастрофа“, а танкерът спокойно си стои закотвен.
Какво може да се случи?
След сравнително кратък период от време, китайският корабособственик може да прибере собствеността си. При друг сценарий плавателният съд ще бъде продаден, заради високите разходи за изтеглянето му и последващи ремонти. Подобна ситуация видяхме при кораба Вера Су, който заседна край Яйлата преди няколко години. Тогава турската фирма собственик реши да продаде кораба. Купи го варненска фирма, а капитанът получи условна присъда за допусната грешка, довела до инцидента.
