За 27-и път.
Навръх Йордановден.
Трима художници с едно име и с три напълно различни вселени отново се срещат – не по навик, а по вътрешна необходимост. Изложбата на тримата Йордановци отдавна е повече от събитие в календара – тя е културно явление, жива традиция и повод за гордост за Бургас.
Започнало някога на шега, „на майтап“, както самите те обичат да казват, днес това общо пътуване вече е с дължината на цял творчески живот. Двадесет и седем последователни изложби – цифра, която кара тримата Йордановци да се усмихват и да подхвърлят, че може би е време да се кандидатират за Книгата на рекордите на Гинес. Шегата обаче носи истина: подобна постоянство в изкуството е рядкост. И е смелост.
Колкото различни са в изразните си средства, в темпото и в почерка, толкова еднакви са в онова, което ги обединява. Любовта към Бургас – градът, който ги е научил да гледат към хоризонта. Любовта към морето, вечното присъствие, което прониква в платната им като светлина, сол и памет. И любовта към изкуството – свободно, искрено, без поза и без компромис.
Тук няма съревнование. Няма наложена тема. Има доверие, свобода и дълбока взаимна връзка, която се усеща между картините, като тиха, почти сакрална енергия. Морската тематика, фолклорните препратки, камъкът и водата, цветът, огънят и светлината се срещат и се допълват, без да се сливат напълно. Всеки остава себе си. И точно затова общото е толкова силно.
Двадесет и седем години са и малко. И много.
Малко, защото вдъхновението не се изчерпва.
Много, защото зад тях стоят труд, вярност и любов.
Изложбата на тримата Йордановци не просто се очаква. Тя се преживява. Като празник. Като среща. Като обещание, че докато има море, Бургас и изкуство – тази магия ще продължава.
