Лазаровден е сред най-светлите пролетни празници в българския народен календар и тази година отново събира в себе си християнска символика, традиции и усещане за ново начало. Празникът се отбелязва в съботата преди Цветница и е свързан както с библейския разказ за възкресяването на Лазар, така и с обичаи, които от векове се пазят в различни краища на страната.
В българската традиция денят е познат най-вече с лазаруването – обичай, при който момичета, пременени в празнични носии, обикалят домовете и пеят песни за здраве, плодородие и благополучие. Смята се, че наричанията на лазарките носят берекет на къщата, а присъствието им е знак за жива и благословена година.
Според народните вярвания Лазаровден е и празник на младостта, любовта и пролетното обновление. В миналото участието в лазаруването е имало особено значение за младите момичета, тъй като е било част от пътя им към порастването и символичното им въвеждане в общността на момите.
Наред с фолклорния пласт, празникът има и важно място в християнската традиция. Църквата почита възкресяването на праведния Лазар от Иисус Христос – събитие, което се приема като знак за победата на живота над смъртта и предвестник на Възкресението.
Лазаровден поставя и началото на поредица от дни с особено духовно значение. Още на следващия ден е Цветница, а след нея започва и Страстната седмица – най-съкровеният период преди Великден.
И днес, въпреки променения ритъм на живота, Лазаровден продължава да носи послание за надежда, чистота и възраждане. Това е ден, в който традицията напомня, че пролетта не идва само в природата, а и в човешката душа.
