„Какъв безумен филм, о, Боже мой!“ — това не е възклицание на случаен зрител, напускащ киносалона с разрошена коса и премигващ от адреналин. Това са думите на самия Стивън Спилбърг, изречени след ранна прожекция на новия екшън трилър на Пол Томас Андерсън, „Една битка след друга“.
Да, правилно прочетохте. Човекът, който даде на света „Челюсти“, „Индиана Джоунс“ и „Спасяването на редник Райън“, остана смаян. А мястото? Театърът на Гилдията на режисьорите на Америка в Лос Анджелис — сцена, на която легендите не просто се събират, а се прекланят една пред друга.
Когато Андерсън хвърли ръкавицата — и всички я вдигнаха
Познаваме Пол Томас Андерсън като майстор на психологическите драми и деликатните нюанси в човешките взаимоотношения. Но с „Една битка след друга“ той хвърля тази формула през прозореца и ни забива право в сърцето на екшън-филм, който е едновременно зрелищен и емоционално сложен.
„В първия час на този филм има повече екшън, отколкото във всеки друг филм, който някога си режисирал, взети заедно“, споделя Спилбърг с откровено възхищение. А това не е просто любезност — това е поклон пред майсторството на един режисьор, който знае точно кога и как да изненада публиката.
Леонардо ди Каприо – в центъра на бурята
Освен похвалите за Андерсън, вниманието на критиката е съсредоточено и върху мощните актьорски изпълнения, водени от Леонардо ди Каприо, който, както изглежда, се движи на ръба между отчаянието и безумието с характерната си кинематографична енергия. До него се нареждат Чейс Инфинити, Теяна Тейлър и Шон Пен, всеки от които добавя своя уникален заряд към този експлозивен ансамбъл.
Критикът Ерик Дейвис от Fandango пише:
„Андерсън действа в разцвета на силите си — бях изумен от началото до края. Това е един от най-добрите филми на годината.“
И макар това изказване да е категорично, той далеч не е единственият с това мнение. Множество рецензии подчертават колко смело, вълнуващо и емоционално наситено е преживяването, което филмът предлага.
Странно, но уместно – кино за настоящето
„Това е такава смесица от неща, които са толкова странни и същевременно толкова уместни“, казва Спилбърг. Той дори предполага, че филмът е по-релевантен сега, отколкото когато е бил написан. Андерсън явно усеща пулса на съвремието с изострената си чувствителност – точно в момента, когато светът има нужда не просто от бягство в киното, а от огледало, макар и разбито.
Двама титани, една сцена
Още нещо любопитно — Спилбърг не просто гледа филма, той модерира сесията с въпроси и отговори с Андерсън след прожекцията. Сцена, в която един от най-великите режисьори на всички времена седи срещу свой съвременник, изпълнен с възхищение, не е просто PR — това е паметен момент в историята на киното.
В заключение — „Една битка след друга“ не е просто екшън. Това е киномашина, която смила клишета, граници и очаквания. И ако Леонардо ди Каприо е бурята, то Пол Томас Андерсън е режисьорът, който държи гръмотевиците.
Готови ли сте за битката?
