Въпреки че в британската политика няма признаци за обръщане на Брекзит или намерение за повторно присъединяване към ЕС, повечето британци все още смятат, че е погрешно да напуснат блока и имат искрица надежда, че може да се върнат един ден.
Брекзит все още е гореща тема за Великобритания, когато става въпрос за дебат относно растящите разходи за живот и права като свободното движение.
Повече от седем години след референдума за Брекзит в Обединеното кралство през юни 2016 г. процентът на британците, които искат да се присъединят отново към блока, се повиши до най-високите нива.
Около 58,2% от хората във Великобритания сега биха гласували за повторно присъединяване към ЕС, според проучване на фирмата за пазарни проучвания и анализ на данни YouGov от юни за проследяване на Brexit.
В допълнение, едно от неотдавнашните „шумни искания“ за връщане в ЕС дойде на неотдавнашен митинг в централен Лондон, където повече от 20 000 души маршируваха със знамена на ЕС в ръце.
Някои от тях твърдяха, че повторното присъединяване към ЕС е донякъде „неизбежно“, докато други бяха по-предпазливи и казаха, че е твърде хубаво, за да е истина.
Франсис Симънс, 70-годишна британска гражданка, каза пред Anadolu, че пропастта между много бедните и много богатите се е увеличила неизмеримо след Брекзит.
„Загубихме лесно възможността да работим и живеем в Европа“, каза тя.
„Разходите за живот тук се повишиха драстично, както и цената на вносната ни храна. Нещата просто се издигнаха до небето.
Симънс каза, че оттеглянето от програмата на ЕС Horizon Europe е още една загуба за Великобритания, въпреки че страната наскоро обяви, че е постигнала сделка да се присъедини отново към проекта за научни изследвания и иновации на стойност 102 милиарда долара.
Оттеглянето от програмата за обмен на студенти „Еразъм“ също е „огромна загуба“ за студентите, добави тя.
Друг противник на Брекзит, Питър Френч, повтори мнението на Симънс за програмата Еразъм, като каза, че най-голямото въздействие на Брекзит е върху младите хора.
„Това направи живота им много по-малък“, каза той.
Той добави, че много повече хора поставят под въпрос решението сега и може би преоценяват изборите, които са направили.
„Мисля, че това е (икономическото въздействие е) трагично. Мисля, че това правителство, правителството на консерваторите, има за какво да отговаря, защото толкова много фирми затвориха заради бюрокрацията, заради цената на стоките и загубата на европейски доставчици“, добави той.
Проучване на London School of Economics през август установи, че Brexit е отговорен за около една трета от инфлацията на цените на храните във Великобритания от 2019 г.
Френч каза, че все още не е чувал нито една полза от Брекзит.
В интервю за Anadolu Амелия Хадфийлд, ръководител на политическия отдел в университета в Съри, каза, че идеята всъщност не е на масата от гледна точка на политиката.
Тя каза, че ЕС нито поставя на масата присъединяването, нито поставя на масата присъединяването във финансова перспектива – общ пазар или митнически съюз.
„Мисля, че очевидното е, че дори най-лошите критици не могат да не признаят финансовото въздействие по отношение на търговията, растежа и инвестициите, което напускането на Европейския съюз оказа върху Обединеното кралство. Вече е неоспоримо“, каза Хадфийлд.
Тя каза, че Обединеното кралство бавно възстановява отношенията си с ЕС от началото на войната в Украйна, което може да постави потенциално лейбъристко правителство на преден крак, когато дойде времето за преоценка на Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство през 2025 г.
Шефът на лейбъристите Кийр Стармър обеща да търси основно пренаписване на сделката за Брекзит на Великобритания през 2025 г., ако партията спечели следващите общи избори.
Възвръщането на контрола върху границите, парите и законите, като същевременно защитава икономиката и сигурността си, са сред „големите ползи“ от Brexit, според британското правителство.
