Европейският съюз е създаден с благородната цел да хармонизира правилата между страните членки, да защитава потребителите и околната среда и да насърчава конкуренцията. Но понякога дори най-добре обмислените регулации предизвикват масово недоволство, защото се възприемат като излишна бюрокрация, липса на здрав разум или пряка намеса в ежедневието на хората.
От 2024 г. влиза в сила разпоредба, според която пластмасовите бутилки за напитки в ЕС трябва да имат прикрепени капачки. Целта на мярката е екологична – да се намали количеството изхвърлена пластмаса в природата. Въпреки това, реакциите на потребителите са смесени. А и нека си кажем честни – колко точно замърсяват капачките никой не е наясно, но всички виждаме какво правят огромните технологични производства с водата.
Много хора се оплакват, че капачките са неудобни, трудно се отварят и пречат при пиене. Няма спор в това. Освен това, прикрепената капачка не винаги стои стабилно и създава усещане за „недовършен“ продукт. В социалните мрежи бързо се разпространиха шеги и мемета, сравняващи новата система с поредната ненужна бюрократична приумица на Брюксел.
През 2024 г. много потребители забелязаха, че бутонът за директен достъп до Google Maps от резултатите на търсачката е премахнат или преместен. Причината е регламентът на ЕС за дигиталните пазари (DMA), който цели да ограничи господството на технологични гиганти като Google, Meta и Apple и да даде шанс на по-малки конкуренти.
Но резултатът за обикновения потребител е ясен: по-труден и объркващ достъп до карта, която преди беше на един клик разстояние. Вместо „равнопоставеност“, мнозина усещат просто неудобство – и още едно доказателство, че „регулацията заради самата регулация“ понякога вреди повече, отколкото помага.
ЕС настоява за унифициране на зарядните устройства – например чрез USB-C стандарт за всички смартфони и устройства. И макар тази мярка да има своите логични и екологични основания, някои потребители и производители я възприемат като ограничение на свободата на избор и техническите иновации. Apple, например, беше принудена да промени дизайна на своите устройства специално за европейския пазар.
Макар вече отменена, една от най-обсъжданите регулации в историята на ЕС беше правилото за формата и праволинейността на краставиците и бананите. Въпреки че беше въведена с цел улесняване на транспорта и търговията, това правило се превърна в символ на абсурдната бюрокрация и често се цитира като пример за „прекаленото регулиране“.
Няма съмнение, че много от тези мерки са създадени с мисъл за околната среда, здравето и свободния пазар. Проблемът обаче е в начина, по който се въвеждат – често без достатъчно комуникация с гражданите и без гъвкавост спрямо реалността на потребителите.
ЕС има нужда не само от добре обоснована законодателна рамка, но и от чувствителност към ежедневието на хората. Защото когато бутилката не се отваря удобно, картата не се зарежда с един клик, а зарядното не става – доверието към институциите се разклаща, дори и най-благородните им цели да остават в сила.
