София, 07:05! Влакът „бърз“ от София за Бургас потегли с традиционните 37 минути закъснение – символично число, което някои от старите пътници наричаха „железопътното българско време“. На гарата възрастна жена с пазарска чанта псуваше на глас, млад мъж с раница проверяваше за пети път дали влакът все пак ще стигне до морето, а началник-влакът – човек със сбръчкано чело и златен зъб – казваше само: „Карай бе, важното е да върви.“
Композицията, съставена от три вагона, поне един от които миришеше на миналогодишен тютюн, тръгна с величествено скърцане, напомнящо последните дни на парен локомотив.
Някъде след Пазарджик
Климатиците работеха – но само в първи вагон, където седяха двама швейцарски туристи, объркали билетите си. Те вярваха, че преживяват „екзотика на Балканите“, без да подозират, че тази екзотика включва забита врата към тоалетната, прозорец, който не се затваря напълно и контролен служител, който носеше в себе си аромата на други години. Край тях мина баба с варено пиле в кутия от сладолед и бутилка от „Кока-Кола“, пълна със сок от бъз. Предлагаше го за 2 лева, „ама за вас 1.50, че сте чужденци“.
Карнобат, 16:42! Влакът спря за 40 минути „по разписание“, макар че по разписание трябваше изобщо да не спира. Причината: някой бил „дръпнал спирачката“. Легендите разказваха за това тайнствено лице във всеки влак – човек, който не издържа на напрежението, миризмата или диалозите на две студентки от Пловдив, които пътуваха за морето и обясняваха как „Слънчака вече не е същият“. Началник-влакът въздъхна дълбоко и с думите: „Ние не закъсняваме, ние сме в паралелна реалност“ – се отправи да решава кризата с бутилка ракия, скрита в шкаф под седалката.
Бургас, 21:03! Когато влакът най-сетне пристигна, част от пътниците изглеждаха по-стари, отколкото когато бяха тръгнали. Един от тях заяви, че вече се е отказал от морето и ще си търси квартира в Бургас. Слънцето залязваше над перона. Един гларус изпразни философско напомняне върху раницата на единия турист, а железничар с каскет каза със смях:
– Това тук не е просто пътуване. Това е преживяване!
И всички кимнаха в знак на съгласие, сякаш участват в древен ритуал на бавното движение и вечната надежда.
И така, ако някой ден решиш да пътуваш с бързия влак София – Бургас, помни: Не е важно кога ще стигнеш. Важно е дали ще стигнеш. И най-вече – важно е с кого ще го преживееш.
Елвира Нюню
