Георги Блажев от „На кафе“ преживя неприятен инцидент в аквапарка в Несебър, където си извади рамото по време на спускане с атракцион, докато е бил със сина си. В социалните мрежи той разказа случката в детайли и отправи важни изводи. Ето какво написа той в социалните мрежи:
„Вчера си извадих рамото, а днес лека-полека си изваждам поуките. Разказвам ви тази история без настървение и размахване на пръст, а с надеждата, че тя ще ви направи по-внимателни и ще предпази вас или ваш близък от нараняване или нещо още по-страшно. С Ива, Боян и семейни приятели посетихме аквапарка в Несебър. За първи път влизам на такова място и не ме е срам да кажа, че съм неподготвен, смтан и явно имам ниска адреналинова култура. На първите 3 пързалки нямахме проблеми.
Показваха ни как да заставаме и чак тогава ни разрешаваха да се пуснем. Стигаме до атракцион номер 4, „Кралска кобра“. Задължен съм да спомена, че навсякъде има разлепени табели, на които пише, че трябва да сте легнали в пояса при спускането. В последния момент обаче, Боян се отказва и иска да се върнем. Служителят (младо момче) му показва как да си пъхне краката под ръцете ми, а неговите ръце инстинктивно ме гушват около врата. Питам момчето дали това ни разположение е нормално, защото не бях виждал такова, и той леко колебливо отвръща: „Може и така“. Тук аз съм за бой, защото не настоявам за по-категоричен отговор. Тоест – ние тръгваме в грешна, доста изправена позиция, която служителят не коригира.
И тук идва страшното. Самото спускане не трае дълго, но точно преди кулминацията на Кобрата – почти отвесно падане надолу – рязко спираме на място за стотни от секундата. Явно заради грешно разпределената тежест заковаваме на място и от това рамото ми се изважда. За първи път ми се случва, но и без диплома по медицина, човек лесно се досеща какво се случва. Веднага си давам сметка, че не можем да се върнем назад и че колкото и да е опасно, трябва да ни избутам напред с лявата ръка, тъй като дясната е кашкавал. Не показвам на Боян колко ме боли, за да не се панира, и само го моля да ме държи здраво и да не ме пуска. Вече долу, продължавам да стискам зъби, за да не го уплаша, и дори Ива все така ни снима и се усмихва, без да разбере, че нещо не е наред. Останалото не е интересно – разходка до медицинския център на аквапарка, „абе, ти не си ли онзи от…“, „ей ти едно прахче да изпиеш“, „има една клиника наблизо, ама е платено“, „как така ще спреш на място, не е възможно“ и т.н.
Няколко извода/съвета от цялото преживяване:
1) Лятото и морето носят усещане за непобедимост и човек лесно може да се подлъже по неоправдани рискове. Не се срамувайте да питате, питате, питате. Ако ще, да ви помислят за малоуми.
2) В разгара на сезона тези места са посещавани от хиляди, хиляди хора и служителите, често доста млади, явно не могат да обърнат 100-процентово внимание на всеки посетител. А всичко под 100 процента при такива скорости и съоръжения е твърде ниско. Говорих с мои приятели, посещавали подобни паркове в Румъния, Испания и на круизни кораби, и те ми казаха, че там не пускат деца заради 1 см разлика от нужния ръст или 1 ден от необходимата възраст.
3) Не разчитайте на колективната съвест, на системата, на нормалността, изберете си дума. Постоянно се случват най-немислими неща, знаете вече за детенцето с парашута пак над Несебър, лек път на душата му. Истината е, че живеем на място, на което трябва да се пазим от хората, на които им се плаща да ни пазят.
