В петък сутринта ще може да се наблюдава първото от двете лунни затъмнения за 2025 г., каза пред БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО, БАН и в катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ).
Маркишки е автор на изданието „Гид на любителя астроном“ на катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на СУ, което бе представено на 6 март и вече е свободно достъпно онлайн. В него авторът посочва, че през 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения. „Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да наблюдаваме навлизането на Луната в земната полусянка на 14 март сутринта – до лунния залез. Най-интересното явление за нас ще бъде пълното лунно затъмнение на 7 септември вечерта, по-голямата част от което ще можем да проследим след изгрева на Луната“, пише в изданието.
Навлизането на Луната в земната полусянка на 14 март ще започне в 05:57 ч., но явлението ще може да се проследи само до залеза на Луната в 06:44 ч. за София, разказа Маркишки Той обърна внимание, че в началото на затъмнението от полусянката дискът на пълната Луна не изглежда по-различно от обичайния вид, в който го познаваме, т.е. този най-ранен етап от явлението не е атрактивен за наблюдение.
„Пълната фаза ще започне в 08:26 ч. и ще завърши в 09:32 ч. българско време. Тя ще се наблюдава най-удобно от Северна Америка. Краят на затъмнението от сянката на Земята ще бъде в 10:48 ч., а от полусянката – в 12:01 ч. Свидетели на тези последни етапи ще бъдат и жителите на Австралия, Япония и Източна Азия, за които Луната ще изгрее немного време преди края на явлението“, посочи Маркишки.
Цялото затъмнение ще продължи 6 часа и 3 минути, а само пълната фаза – 1 час и 6 минути, уточни той. БТА припомня, че в новото издание на справочника на катедра „Астрономия“ на СУ има специална статия, посветена на пълното лунно затъмнение в нощта на 23 срещу 24 август 1877 г., по време на боевете на Шипка.
Две седмици след лунното затъмнение на 14 март ще настъпи и първото за годината слънчево затъмнение, но то няма да е видимо от българска територия, каза Маркишки. Затъмнението ще бъде частично и ще се наблюдава от североизточната част на Северна Америка, о-в Гренландия, северната част на Атлантически океан, Северозападна Африка, по-голямата част от Европа и Западна Азия.
В Южна Европа зоната на видимост на затъмнението ще достигне до Централна Италия, Хърватия, Северна Сърбия и Северозападна Румъния.
От България, Република Северна Македония, Гърция и Турция явлението няма да може да се наблюдава, каза специалистът. Той обаче изтъкна, че максималната му фаза ще настъпи в 12:47 ч. българско време, когато от провинция Квебек, Източна Канада, ще може да се наблюдава максимално закриване на слънчевия диск от Луната – до 93% от неговата площ.
През месец март предстоят интересни за наблюдения от астрономи и любители явления, посочи Маркишки. Той отбеляза, че на 23 март Земята ще премине през равнината на пръстена на Сатурн. „Тогава обаче няма да можем да наблюдаваме самия Сатурн, поради неговата видима близост до Слънцето. Към края на април и в началото на май тази планета отново ще се появи в небето – рано сутрин, ниско на изток. Тогава, наблюдавана през телескоп, нейният пръстен все още ще изглежда много тесен. Все пак ще имаме шанс да видим „изчезващ“ пръстен на Сатурн около 24 ноември т.г., когато Земята ще се приближи за втори път до неговата равнина. Тогава обаче нашата планета няма да премине през нея“, каза физикът.
Също на 23 март Венера ще премине през т.нар. долно съединение – през най-близката до нас точка от нейната орбита, т.е. между Слънцето и Земята. След това, в началото на април, тя ще се появи отново на небето, но вече рано сутрин на изток, като Зорница, каза Маркишки. Той отбеляза, че от края на февруари вечер в небето доминират ярките планети Венера, която е в съзвездието Риби над западния хоризонт, Юпитер – в съзвездието Бик и Марс – в Близнаци. „Вечер те са видими с невъоръжено око в този ред, от запад на изток. Уран сега се намира до границата, разделяща съзвездията Овен и Бик, но той може да се наблюдава само с телескоп или с по-мощен бинокъл“, каза специалистът.
В последните няколко вечери ниско на запад след залеза на Слънцето се появява Меркурий, който до 13 март е видим близо до Венера – на около 6 градуса южно от нея. Най-подходящото време за неговото наблюдение тези вечери започва от около 19:20 ч. за София и 19:00 ч. за Варна. Но скоро след това планетата залязва, т.е. наблюдава се за кратко, обърна внимание Маркишки. „Самата Венера тези вечери също предизвиква интереса на любителите астрономи: освен че е най-яркият обект над западния хоризонт, видим още при свечеряване, в окулярите на бинокъл или в телескоп тя изглежда като тънък сърп. Например на 10 март вечерта Венера е само с 6% осветен диск. Ще можем да наблюдаваме ярката планета като Вечерница още немного време – до около 18 март, тъй като тя видимо се приближава към Слънцето и със всяка следваща вечер слиза все по-ниско в сиянието на залеза“, уточни той.
