В неделя – 9 март, ще бъде слънчево с разкъсана висока облачност, главно над северните райони.

Ще духа слаб до умерен източен вятър. Остава топло за този период, малко по-хладно ще е по Черноморието.

Максималните температури в повечето места ще бъдат между 16° и 21°.

Максимални температури в най-големите градове:

• София – 18°
• Пловдив – 20°
• Варна – 13°
• Бургас – 13°

В планините ще бъде слънчево. Ще духа слаб до умерен вятър от изток-югоизток. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 13°, на 2000 метра – около 6°.

По Черноморието ще бъде слънчево. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще са между 10° и 13°. Температурата на морската вода е 6°-7°.

В понеделник ще бъде предимно слънчево. С ориентиране и усилване на вятъра от юг-югозапад, температурите ще се повишат и минималните в цялата страна ще са над 0°, а максималните – между 19° и 24°, по-ниски по морския бряг.

През следващите дни облачността ще се увеличи и ще бъде предимно значителна, във вторник на отделни места в Западна България.

В сряда и четвъртък на повече места в цялата страна ще превали краткотраен дъжд. Ще остане ветровито, с умерен, северно от планините временно силен южен вятър. Минималните температури ще се повишат още, а дневните ще останат без съществена промяна.

В петък и събота ще преобладава слънчево време с разкъсана висока и средна облачност. Вятърът ще остане от юг. Минималните температури ще бъдат между 8° и 13°, а максималните – между 20° и 25°, по-ниски по Черноморието.

Европа не може повече да си позволява да не отчита реалността за войната в Украйна с празната надежда, че ще наложи мир от позицията на сила, заяви държавният глава

Модернизацията на Българската армия и укрепването на отбранителната индустрия трябва да бъдат първостепенен, постоянен и осъзнат ангажимент на всяка власт, а не да чака да ѝ се задава посоката от Брюксел. Това заяви президентът Румен Радев в отговор на журналистически въпроси, свързани с предложението неусвоени пари от  Националния план за възстановяване и устойчивост да се пренасочат към отбрана и с плановете на ЕК за превъоръжаването на Европа на стойност 800 млрд. евро.

Държавният глава заяви, че България и Европа са изправени пред две важни изпитания – прекратяване на кръвопролитието в Украйна и преодоляване на изоставането в сферата на сигурността. Президентът допълни, че на последния Европейски съвет в Брюксел се е казало много за превъоръжаването и почти нищо за прекратяване на войната в Украйна, която влече Европа към дъното. Чуха се само приказки за налагане на мир чрез сила, което от позицията на Европа звучи все по-нереалистично, заяви Румен Радев.

Президентът припомни, че винаги е настоявал за по-отговорно отношение на Европа и България към сигурността, но допълни, че не бърза да се присъедини към фанфарите относно европейския план за превъоръжаване. Вихри се ентусиазъм за 800 млрд. евро за инвестиции в отбраната, но трябва да е ясно, че такива пари няма, а ще се теглят заеми и ще има възможност за отказ от структурни и кохезионни фондове, заяви Румен Радев и уточни, че това означава пренасочване на средства от инфраструктурни и социални проекти към отбранителната индустрия, както и възможност отпаднали проекти по Плана за възстановяване и устойчивост да се пренасочат към инвестиции в отбрана и сигурност. Това уравнение е доста сложно и българското правителство трябва да постигне баланс, каза президентът Радев. Във връзка с това той отбеляза, че от една страна, в бюджета на държавата се вижда стремеж към дефицит до 3%, а от друга страна, са социалната политика, общините и огромната нужда от инвестиция в инфраструктура и социални програми. България едва ли ще се откаже от структурните и кохезионните фондове, затова остава въпросът дали средствата от проектите по ПВУ, които няма да се реализират, да бъдат прехвърлени, но трябва да се извърви дълъг бюрократичен път с все още неясен изход, заяви държавният глава.

Затова президентът Радев очаква българското правителство да подходи много отговорно и критично към българските ангажименти в тази ситуация, защото по-важно от самите средства е отношението на държавата към модернизацията на Българската армия и укрепването на отбранителната индустрия. Президентът заяви, че именно по тези теми назад в годините е инициирал редица заседания на Консултативния съвет за национална сигурност, а в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС е предложил България да води процесите по изграждане на обща европейска отбрана, така че нашата индустрия да се интегрира много по-пълноценно в европейските проекти. Очаквам сегашното редовно правителство най-сетне да се ангажира с консенсуса, който постигнахме тогава, защото резултатите са изключително скромни, а много от хората, които бяха на тези обсъждания, днес са в управлението и в Народното събрание, каза държавният глава.

Президентът посочи още, че българската отбранителна индустрия, която има добри традиции, трябва да ускори напредъка си в производството на високотехнологичните продукти, което изисква сътрудничество с чуждестранни фирми. Има инвестиционен интерес за това, но държавата трябва да поеме своя ангажимент да се предоставят необходимите условия, за да се случи, каза Румен Радев и допълни, че е инициирал и провел срещи, за да се привлекат инвестиции в тази посока. Президентът каза още, че макар и българската отбранителна индустрия да се ориентира все повече към високотехнологични производства и да може да допринесе за засилване не само на нашия, но и на европейския отбранителен капацитет, основните приходи идват от боеприпаси. Затова Румен Радев призова за целта правителството да реши въпроса със създаването на собствен капацитет за производство на барут като най-важна суровина, която все по-трудно се намира на международния пазар. Президентът посочи, че близо година е поставял темата пред отговорните институции във връзка със заявено инвестиционно намерение, което остава без реакция. 

В отговор на журналистически въпрос дали мирът в Украйна е по-близо, Румен Радев заяви, че Европа е големият липсващ в започналия диалог за прекратяване на огъня и сядане на масата за преговорите, а е най-потърпевша. „Европа не може повече да си позволява да не отчита реалността и да стои отстрани с празната надежда, че ще наложи мир от позицията на сила“, каза Румен Радев и допълни, че в близките и то не малко години това не може да се случи.

Международният ден на жената, отбелязван на 8 март, е празник, посветен на борбата за равноправие, социална справедливост и признание на приноса на жените в обществото.

История и възникване

Корените на този празник водят началото си от началото на XX век, когато жените започват масови протести за по-добри условия на труд, равно заплащане и избирателни права. Първите организирани действия се състояли в САЩ през 1908 г., когато над 15 000 жени излизат на протест в Ню Йорк.

През 1910 г. в Копенхаген, на Международната конференция на жените социалистки, Клара Цеткин предлага да се учреди специален ден, посветен на жените и тяхната борба за права. Първото официално честване на Международния ден на жената се провежда през 1911 г. в няколко европейски държави, включително Германия, Австрия, Дания и Швейцария.

През 1977 г. Организацията на обединените нации официално признава 8 март като Международен ден на жената, утвърждавайки го като символ на равноправието и правата на жените по света.

Традиции и празнуване

В различните страни празникът се отбелязва по различен начин. В някои държави той има официален статут и е почивен ден, докато в други се приема като ден за изразяване на признателност към жените.

В България 8 март се чества широко, като на този ден мъжете и децата поднасят цветя и подаръци на жените – майки, съпруги, учителки, колежки и приятелки. Този ден е повод да се отдаде признание не само на ролята на жените в семейството, но и на техния принос в обществото.

Освен като празник на жената, 8 март продължава да бъде ден, в който се напомня за необходимостта от равни възможности, защита на правата на жените и борба срещу дискриминацията.

С времето този ден се е превърнал не само в символ на женската сила и красота, но и в знак на уважение към борбата за социална справедливост и равенство.

Президентът Румен Радев се срещна с водещи американски компании, развиващи дейност в отбранителната, космическата и кибер индустрията и високите технологии. Бизнес делегацията е на посещение у нас по инициатива на държавния глава.

В рамките на срещата бяха обсъдени перспективите за надграждане на стратегическото сътрудничество между България и САЩ в сферата на инвестициите и трансфера на технологии. Възможностите за модернизация на българската отбранителна индустрия с въвеждането на иновативни и високотехнологични решения, както и трансформацията й по стандартите на НАТО също бяха във фокуса на разговора.

Засилването на капацитета на военната индустрия е изключително важно не само за способностите на Европа сама да отстоява своите извоювани трудно след Втората световна война права, свободи и разбиране за ценностната си система, но и за България като страна, която притежава тези способности и може да развива както пазарите, така и собствения си отбранителен капацитет. Това заяви министър-председателят Росен Желязков. Часове, след като участва в извънредното заседание на Европейския съвет в Брюксел, премиерът посети две от най-големите български военни предприятия – „ВМЗ“ и „Арсенал“, където лично се увери в потенциала за развитие и модернизация. „Изключително съм впечатлен от видяното“, заяви Желязков и акцентира върху възможностите, които се базират както на Европейската индустриална отбранителна стратегия и програмата към нея, така и на финансирането, от което в скоро време ще могат да се възползват производителите в Европа.

„Ние трябва да сме първите. Затова създаваме и Център за отбранителни иновации – да следим и да разработваме тенденциите както по отношение на развойната дейност, така и по отношение на внедряването на съответните технологии за модернизация на отбранителната индустрия“, изтъкна министър-председателят. По думите му българската отбранителна индустрия трябва да е достатъчно гъвкава, за да се развива – както като количество на изделията, така и по отношение на тяхното разнообразие. Премиерът отбеляза, че в България има около 30 високотехнологични предприятия в сферата и е необходимо този клъстър да бъде обединен в една обща синергия, за да може да имаме не само национална отбранителна независимост, но да бъдем и водещи в Европа. Целта е да има непрекъсваема верига на доставките, посочи Желязков и специално акцентира върху значението на съвместните производства с нашите партньори в рамките на Европейския съюз.

По отношение на финансирането на европейските отбранителни способности премиерът Росен Желязков отбеляза, че темата е била обсъждана през вчерашния ден в Брюксел. Като възможни източници са били разглеждани неусвоени ресурси от Кохезионния фонд, които страните да предоставят на доброволен принцип. „Ние направихме допълнение – да се използват и средствата, които са по Механизма за възстановяване и устойчивост. Това също е записано в Заключенията като ресурс, който може да бъде използван“, заяви министър-председателят и добави, че  самата приложимост е тема на по-нататъшно разписване като правила и като насоки.

В отговор на въпрос от медиите премиерът Росен Желязков припомни, че България е сред страните в ЕС, които отделят най-голям процент от своя Брутен вътрешен продукт за отбрана. „Ние сме над 2%, а с покупката на Ф-16 блок 70 бяхме стигнали и до 3% от БВП, така че като съотношение стоим много добре“, посочи Желязков. По думите му когато става въпрос за колективна система за отбрана, солидарната отговорност е правилно да бъде водеща. „Считам, че ние ще запазим и формата, и ангажиментите на съюзници, и декларираното участие с по-висок процент от БВП, като всяка страна следва да използва своите специфики“, заяви още Желязков.

Попитан от медиите за случващото се в управляващата коалиция министър-председателят Росен Желязков посочи: „Някои ги наричат трусове, за мен това са неминуеми процеси по напасване на различни виждания“. Според Желязков най-важното при всяко едно партньорство е да има предсказуемост. „Аз мисля, че гънките все повече ще се изглаждат. Не вярвам, че някой има интерес от това коалицията да не продължи своето партньорство“, добави Желязков. Премиерът изтъкна, че три от партиите, подписали коалиционното споразумение, са стабилни, а подкрепящата партия, която е част от парламентарното мнозинство, има определени изисквания, като е важно тези изисквания да са предсказуеми и да не изненадват останалите партньори. „Всичко минава през разговори. И най-доброто споразумение може да бъде анексирано, променяно, но трябва да бъде направено в духа на партньорството“, заяви в заключение премиерът Желязков.

Министър-председателят Росен Желязков посети производствената база на ВМЗ-Сопот в Иганово, където се запозна с технологиите, производствените процеси и капацитета на предприятието. Премиерът разгледа ключови звена в производствения цикъл и обсъди с ръководството на завода текущите предизвикателства и възможностите за развитие на отбранителната индустрия у нас.

Визитата бе в контекста на заключенията от вчерашното заседание на Европейския съвет, на което европейските лидери обсъдиха повишаването на отбранителните способности на Европейския съюз, засилването на сътрудничеството между страните членки и възможностите за финансиране на този процес.

Заедно с премиера бяха министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов и заместник-министърът на отбраната Аделина Николова. Визитата им подчертава ангажимента на правителството за модернизация и укрепване на българския отбранителен сектор.

Изгониха руската посланичка у нас Елеонора Митрофанова от изложба в Квадрат 500, пише „24 часа“. Снощи там се откри изложбата „Изкуството да си непослушна“.

На кадри, разпространени в социалните мрежи се вижда как присъстващите гонят Митрофанова от събитието със скандирания „Тук не е Москва“.

Присъстващите скандираха още „Слава на героите“, „Слава на Украйна“ и изпратиха посланичката с „Довиждане“. Тя отговори на скандиранията на руски и напусна залата бързо.

Изложбата показва за първи път в България изкуството на Герила Гърлс – емблематични плакати, видеоклипове и инсталации от постоянните колекции на най-значимите музеи в света (МоМА, Тейт Модърн, Центъра „Жорж Помпиду“).

Изложбата проследява се 40-годишната история на групата – от създаването ѝ през 1980 г. в Ню Йорк до днешните интервенции, лекции и пърформанси, които отправят критика към неравенството в изкуството, културата и обществото, чрез новаторски подход, съчетаващ изкуство, хумор и социална критика.

България има силна военна индустрия, която трябва да модернизираме, развиваме и да допринасяме за общоевропейската сигурност. Това заяви премиерът Росен Желязков преди началото на днешния извънреден Европейски съвет. Две са основните теми, които обсъждат в Брюксел държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС – отбранителната способност на Еврoпейския съюз, устойчивостта на Украйна и постигането на траен и справедлив мир. „Нищо свързано с мира в Украйна, не може да бъде решено без Украйна“, посочи Желязков. Министър-председателят изтъкна още, че Европа трябва да е подготвена, когато силата на правото се противопоставя с правото на силата.

Премиерът Росен Желязков беше категоричен, че от финансова гледна точка развитието на отбранителните способности не трябва да застрашава кохезията и кохезионните фондове. „Затова ще направим предложение да бъде дадена възможността неусвоени и невъзможни за усвояване средства от Механизма за възстановяване и устойчивост да бъдат използвани – пак в българската икономика, но за този отбранителен клъстър. Оттук нататък предстои една сериозна работа вътре в страната“, добави Желязков. Премиерът посочи, че към момента българската промишленост има потенциал за развитие, който трябва да се реализира на база на индустриалното сътрудничество по стандартите на НАТО. „Ресурсите, които ние бихме предложили да бъдат ангажирани за това, трябва да бъдат вложени в българската публична и частна индустрия“, посочи Желязков.

            По отношение на подкрепата за Киев министър-председателят изтъкна, че всичко, което България е поела като ангажимент и с актовете на парламента, ще бъде изпълнявано. Попитан от медиите дали е обсъждано изпращането на български войски в Украйна премиерът Желязков припомни, че по тази тема има много ясно изразена позиция, видна от декларацията, приета от българския парламент. В отговор на друг журналистически въпрос Желязков отбеляза, че предстои да стане ясно каква точно е инициативата на френския президент Еманюел Макрон. „Това не са инициативи в рамките на Европейския съюз и форматите на Съюза, но е важно да сме участници във всички формати, които гарантират сигурността на Съюза“, добави Желязков.

            По думите на министър-председателя Росен Желязков Съединените щати трябва да останат във всички формати за сигурност и изрази надежда САЩ да продължат да са ангажирани с колективната ни сигурност, базирана на ценности.

            В отговор на журналистически въпрос премиерът Росен Желязков потвърди, че България ще бъде домакин на 47-мата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, която ще се проведе в Париж, Франция. Министър-председателят уточни, че ангажиментът за провеждане на форума е бил поет от служебния кабинет, но не е бил финансово обезпечен и не е приведен в изпълнение. „Когато ние дойдохме, заварихме една голяма нула – и във финансите, и в организацията, и в подготовката, и в цялата логистика. Първото нещо, което направих, беше да поискам анализ от организациите и от службите. Нямаше нито едно становище, което даваше оптимизъм за това, че за 3 месеца ние ще можем да се организираме в София сесията“, подчерта още премиерът. Росен Желязков отбеляза още, че с решение на Министерския съвет средствата във връзка с обезпечаването на форума са осигурени.