Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) проведе извънредно онлайн заседание, свикано от заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова.

В първа точка от дневния ред на извънредното заседание на НСТС правителството и социалните партньори обсъдиха Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., внесен от Министерството на здравеопазването.

С предложените промени се предвижда да се създаде основание при неусвояване на бюджетните средства за 2020 г., същите да бъдат използвани за плащания към изпълнители на болнична помощ за минал период, които НЗОК/РЗОК е установила по посочения ред.

Социалните партньори постигнаха единодушна подкрепа по Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.

НСТС разгледа също така Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., внесен от Министерството на труда и социалната политика.

Със законопроекта се предлагат промени, свързани с размера и срока на получаване на паричните обезщетения за безработица, които ще влязат в сила от 1 октомври 2020 г. Те са част от пакета социално-икономически мерки на правителството във връзка с възникналата ситуация поради разпространението на COVID-19, чрез които се цели осигуряване на подкрепа на безработните лица в условията на пандемия.

Предлага се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица да се повиши от 9 лв. на 12 лв. от 1 октомври 2020 г. Това увеличение ще засегне около 30 000 лица средно на месец, като допълнителният ресурс ще бъде близо 90 млн. лв. до края на 2020 г.

Предвижда се срокът за получаване на парично обезщетение за безработица по  чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (когато лицето е придобило право на обезщетение в период, по-малък от 3 години от предходното ползване) да се повиши от 4 на 7 месеца. Тази промяна ще засегне между 13 000 и 15 000 лица средно на месец за периода от 1 октомври до 31 декември 2020 г. Необходимият разход за тримесечния период се оценява на около 2 млн. лв.

Общият допълнителен разход за двете мерки възлиза на 14 млн. лв. за 2020 г. Не е необходимо да бъде извършвана корекция в разходите на фонд „Безработица“, съответно на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване. С изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (изм., бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.), общият размер на разходите на фонд „Безработица“ бяха увеличени с 1 млрд. лв., като оценките за очакваното изпълнение на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване на база отчетни данни към 31 юли показват, че в края на годината ще са налице достатъчно средства за обезпечаване на увеличените разходи на фонда.

Членовете на НСТС постигнаха единодушна подкрепа по Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.

В трета точка от дневния ред на извънредното заседание на НСТС социалните партньори обсъдиха проект на Постановление на Министерския съвет за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.

Предложените в проекта промени, договорени в Коалиционния съвет и одобрени от правителството, са част от социално-икономическите мерки за преодоляване на последиците от епидемичната криза. Предлага се увеличение с 30 на сто на разходите за персонал на администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, както и на администрации със служители „на първа линия“, чиито задължения включват обслужване и контрол „на терен“, с пряк контакт с други лица. Визират се администрации, в които основните заплати на служителите са по-ниски в сравнение с други държавни институции, в дисонанс с обема на отговорностите им и прекия риск за здравето.

Предвижда се увеличението на основните месечни заплати на служителите в съответните администрации – с не повече от 30 на сто от досегашния размер, да влезе в сила от 1 август 2020 г.

Социалните партньори не постигнаха единодушна подкрепа по Проекта на Постановление на Министерския съвет за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. От работодателските организации АИКБ и БСК не подкрепят, а КРИБ и ССИ подкрепят по принцип, като дават препоръка за допълване на мотивите и предоставяне от страна на вносителите на ясни финансови разчети. От синдикалните организации – КНСБ и КТ „Подкрепа“ подкрепят проекта на ПМС, като дават конкретни бележки и предложения.

Остри критики е получила България на приключилото вече заседание на мониторинговата група за върховенството на закона в Европейския парламент, на която бе обсъдена ситуацията в страната, предаде БНР.

Това съобщи за БНР журналистът от „Бивол“ Димитър Стоянов, който участва в заседанието:

„По мое мнение българските власти бяха подложени на една наистина унищожителна критика заради начинът, по който провеждат съдебната реформа у нас; заради личността и действията на главния прокурор; заради липсата неговите действия; заради липсата на главен прокурор; заради неотчетност при неговата фигура; заради липсата на независим орган, който да бъде натоварен с разследването на евентуални престъпления или нарушения от страна на главния прокурор; заради неяснотите, които има около бъдещата промяна на Конституцията, която много от панелистите определиха като, меко казано, “тревожна““.

От българска страна участват вицепремиерът по съдебната реформа и външен министър Екатерина Захариева, заместник главният прокурор Красимира Филипова и заместник-министърът на правосъдието Десислава Ахладова.

В заседанието участват още представители на Венецианската комисия към Съвета на Европа и други европейски институции. В разговорите ще се включат още представители на българското гражданско общество.

Отбелязано е било, че ситуацията с печатните медии се влошава, както и, че те са в ситуация на монопол, тъй като се владеят от един олигарх, както и телевизиите. Журналистът предполага, че въпросът ще бъде разгледан по-късно на пленарна сесия, както и че към България ще бъдат отправени съответните препоръка по главата „правосъдие„ и “вътрешен ред“.

Секновение е празник в българския народен календар, честван на 29-ti август. На този ден българската православна църква почита паметта на св. Йоан Предтеча (Кръстител), наказан с отсичане на главата от юдейския цар Ирод Антипа.

Според народните представи този ден отбелязва края на лятото – на него денят и нощта стават равни по времетраене („осичат се“) и след него започва да застудява; водата в изворите и реките също застудява и става неподходяща за къпане. На този ден змиите и гущерите се прибират да зимуват в пещерата на змийския цар, намираща се накрай света. Освен влечугите, змейовете, самодивите, самовилите, русалките също се прибират в своите зимовища накрай света. Вярва се, че след Секновение по земята няма нито вредоносни влечуги, нито змейове и самодиви.

В народните вярвания този ден се смята за един от най-лошите. Актът на отсичането на главата на светеца и пролятата кръв обуславят съществуването на различни забрани през този ден, чието спазване се следи строго. Не се работи никаква работа против порязване и рани. Забраняват се и яденето на червени плодове и зеленчуци, както и пиенето на червено вино.

Ваксината за COVID-19 ще бъде безплатна за българските граждани и ще бъде доброволна, съобщи днес в Стара Загора министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов. Той е в града, за да се запознае на място с дейността на държавния здравен контрол и създадената от болниците в региона организация за работа в условията на пандемия от коронавирус.

България ще получи 2 300 000 броя ваксини срещу COVID-19. Те са произведени от фармацевтичния гигант „Астра Зенека“, с който Европейският съюз подписа договор.

Все още не е ясно кога ваксината ще бъде доставена в България. Това ще стане в момента, в който тя издържи всички тестове и бъде регистрирана в Европейската агенция по лекарствата.

„Това, което ще бъде вкарано на българския пазар, ще е преминало всички изпитвания. В България не се изпитва ваксина, няма да се изпитва ваксина върху никакви хора, посочи проф. Костадин Ангелов, цитиран от БНТ.

С предимство при поставянето на ваксината ще бъдат уязвимите групи от хора, които са най-застрашени от заразяване с коронавирусна инфекция. Проф. Костадин Ангелов, министър на здравеопазването: „Това са хората над 65-годишна възраст, хората, които имат хронични заболявания, това са всички служители на първа линия. Тяхната цифра е малко над 2 милиона. Такива са и нашите квоти, които сме заявили за доставянето на тази ваксина“, обясни здравният министър.

В края на следващата седмица предстои видеоконферентна връзка на всички здравни министри от страните членки в ЕС, на която ще бъдат обсъдени всички механизми за доставката на новата ваксина.