Гръцките власти призовават сезонните работници в туризма да използват електронна работна карта. Българите в Гърция имат право на безплатна почивка, ако подадат молба в туристическото министерство.

От 1 март се въвежда задължително електронна карта за всички, работещи в туризма и в заведенията за обществено хранене. С нея служителите ще отбелязват началото и края на работния ден, както и извънредния труд. На базата на информацията от електронната карта ще се плащат заплати и обезщетения.

Властите призовават всички сезонни работници, повечето от които са чужденци, да не работят без да изискват от работодателя електронна карта за заетост. Ако при проверка се установи, че се работи без договор и карта, глобата за служителите е 10 500 евро.

Започна подаването на молби за безплатни ваучери за почивка на работещите и пенсионерите в Гърция. Право на безплатна почивка имат и чужденците. Стойността на ваучерите е от 200 до 600 евро и зависи от периода, когато желае да почива получателят. Различни са сумите и броят на нощувките за активния туристически сезон и извън него. Заявления за ваучерите могат да се подават до 10 март. Това е програмата „Туризъм за всички“, чиято цел е да осигури възможности за отдих на хора с ниски доходи./БНТ

Сивата икономика в туризма може да бъде сведена до минимум, с едно-единствено просто решение – въвеждане на диференцирана ставка от 9 процента ДДС, като постоянна мярка и стопиране на всякакви спекулации по темата. Това заявяват от Сдружението на заведенията в България (СЗБ) в съобщение до медиите. От организацията посочват, че според всички техни анализи това ще доведе до изсветляване на тази част от бранша, която все още изпитва несигурност и притеснение, че мярката всеки път се гласува „до края на годината“. 

От Сдружението отбелязват, че през 2020 г., преди да бъде въведена диференцираната ставка от 9 процента ДДС за ресторантьорската услуга, от бранша поеха ангажимент към правителството, с което преговаряхме, за това, че сектор „Туризъм“ ще се дисциплинира и оборотите ще се покачат, с което приходите от преки и косвени данъци за бюджета ще нараснат. С днешна дата фактите са необорими – 3 пъти по-високи обороти. През 2019 г. декларираният оборот е 2,3 млрд. лв., през 2023 г. е 5,3 млрд. лв., а очакванията за 2024 г. са да мине 6 млрд. лв., отчитат от Сдружението и добавят, че това се случва въпреки всички трудности и спънки, съпътстващи летния и зимния ни туризъм през тези години. Посочват също, че това са обороти, за които се плащат данъци.

Браншът има нужда от подкрепата както на отговорните институции, които да работят съвместно с браншовите асоциации, така и от саморегулиране, което да бъде в максимална степен полезно за всички, занимаващи се с този вид бизнес – от малки семейни заведения до големи и наложени вериги на пазара, посочват от Сдружението. Те добавят още, че отговорните данъкоплатци трябва да бъдат подкрепени и защитени. 

От Сдружението призовават по отношение на прилагането на диференцирана ставка да се следва примера на европейските държави, 22 от които прилагат подобна ставка за туризма, и особено тези, които считат туризма за отрасъл, достатъчно важен за обществото, чужди туристи, посещаващи България и икономиката на страната ни./БТА

Макрон предупреждава да не се допуска „капитулация“ на Украйна, докато Тръмп твърди, че Путин ще приеме споразумение за разполагане на мироопазващи сили, пише в заглавие британският в. „Гардиън“.

Френският президент Еманюел Макрон предупреди американския си колега Доналд Тръмп да не допуска „капитулация“ на Украйна, след като президентът на САЩ заяви, че руският лидер Владимир Путин „иска да сключи сделка“, която може да включва европейски мироопазващи сили.

Трансатлантическият разрив по отношение на войната беше очевиден вчера, когато Тръмп и Макрон – първият европейски лидер, който посети Белия дом, откакто Тръмп отново пое властта – не постигнаха съгласие по отношение на помощта и усилията за осигуряване на траен мир в Украйна.

Срещата беше сърдечна, на моменти дори топла, но се състоя само няколко часа след като САЩ гласуваха против изготвената от Украйна и Европейския съюз резолюция на ООН, осъждаща Русия за нейното нахлуване, посочва британското издание.

Тръмп, който миналата седмица нарече украинския президент Володимир Зеленски „диктатор“ и обвини Украйна за започването на войната, заяви пред журналисти в Овалния кабинет, че Путин би приел европейски мироопазващи сили в Украйна като част от потенциална сделка за прекратяване на тригодишния конфликт.

Тръмп заяви, че не вижда възражения срещу подобна стъпка, като добави, че е повдигнал идеята пред Путин. „Да, той ще приеме това. Специално му зададох този въпрос. Той няма проблем с това“, посочи Тръмп по отношение на готовността на Путин да се съгласи с разполагането на мироопазващи сили.

„Вижте, ако сключим тази сделка, той няма да иска повече война“, допълни Тръмп.

По-късно, на съвместна пресконференция в източната зала на Белия дом, Тръмп подчерта положителните разговори на екипа си с Русия. „Преди да дойда тук, нямаше никаква комуникация с Русия и тя не отговаряше на обажданията. Те не разговаряха с никого и хората приемаха това“, каза той.

„Когато дойдох тук обаче, едно от първите ми обаждания беше до президента Путин и към нас се отнесоха с голямо уважение и искат да сложат край на тази война, така че това е нещо голямо“, допълни Тръмп.

Той добави по адрес на Путин: „Наистина смятам, че той иска да сключи сделка. Може и да греша, но той иска да сключи сделка“.

Президентът на САЩ заяви, че през последния месец е постигнал по-голям напредък, отколкото през предходните три години. „Вярвам, че Еманюел е съгласен с мен по много от най-важните въпроси“, каза той и добави: „Европа трябва да поеме централна роля в осигуряването на дългосрочната сигурност на Украйна.“

Макрон призна, че двамата с Тръмп са „направили много съществени стъпки напред“ в разговорите си. Той обаче определи Русия като „агресор“ и беше осезаемо по-предпазлив в изказванията си.

„Този мир не трябва да означава капитулация на Украйна. Той не трябва да означава прекратяване на огъня без гаранции. Този мир трябва да позволи запазването на украинския суверенитет и да позволи на Украйна да преговаря наред с други заинтересовани страни“, каза пред журналисти Макрон.

„Смятам, че е изключително важно да се постигне мир. Искам обаче да подчертая: нека първо се опитаме да постигнем нещо, което може да бъде оценено, проверено и потвърдено… Искаме бърз мир, но не искаме слабо споразумение“, добави френският президент.

По-рано двамата президенти влязоха в директен сблъсък, когато Тръмп изказа неверни твърдения за финансирането на войната. Той каза: „Не мога да се съглася с това, което се случва в момента. Разберете ме, Европа отпуска пари на Украйна под формата на заеми. Те си получават парите обратно“.

Макрон се наведе, за да докосне ръката на Тръмп, и се намеси: „Не, всъщност, ако трябва да бъда откровен, ние платихме. Ние платихме 60 процента от общите усилия. Както и САЩ: със заеми, гаранции и грантове“.

„Ако смятате така, добре. Те получават парите си обратно, а ние не. Сега обаче и ние ги получаваме“, отвърна Тръмп.

Тръмп и екипът му преговарят с Украйна за споразумение за разпределяне на приходите от добива на минерали, за да възстановят част от парите, които предишното американско правителство беше изпратило на Киев за отблъскване на Русия, посочва „Гардиън“.

Тръмп определи сделката за полезните изкопаеми като „много близка“ и заяви, че може скоро да се срещне със Зеленски, за да скрепи споразумението.

„Той може да дойде тази или следващата седмица, за да подпише споразумението, което би било хубаво“, каза Тръмп, като добави, че по някое време ще се срещне и с Путин.

Миналата седмица Зеленски отхвърли исканията на САЩ за 500 млрд. долара във формата на минерални богатства от Украйна, за да се отплати на Вашингтон за военната помощ, като заяви, че САЩ досега не са предоставили помощ, еквивалентна на тази сума, и не са предложили конкретни гаранции за сигурност в споразумението, припомня британското издание.

Запитан дали Украйна би трябвало да е готова да отстъпи територия на Русия като част от преговорите за прекратяване на конфликта, Тръмп заяви: „Ще видим“ и отбеляза, че преговорите едва сега започват.

В интервю за телевизия „Фокс нюз“ след посещението си при Тръмп Макрон заяви, че примирие между Украйна и Русия „може да бъде сключено през следващите седмици“. Той също така похвали Зеленски и заяви, че е от решаващо значение Тръмп да се срещне с украинския президент.

Междувременно вчера Путин даде знак, че не се противопоставя на участието на Европа в преговорите. В телевизионно интервю руският президент заяви: „Не само европейските, но и други страни имат право и могат да участват“.

Срещата между Доналд Тръмп и Еманюел Макрон в Белия дом илюстрира нарастващата бездна между съюзниците, извежда в заглавие френският в. „Монд“.

По време на посещението си във Вашингтон френският президент се опита да повлияе на американската позиция по отношение на войната в Украйна, като поиска гаранции за сигурност в случай на прекратяване на огъня с Русия. Американският президент обаче не пое никакъв ангажимент по този въпрос, коментира френското издание. 

Докато Еманюел Макрон нарече с разговорите с американския си колега „повратна точка“ в търсенето на по-единен подход, Доналд Тръмп сякаш се движи по скоростен път без ограничения на скоростта и без оглед на пътниците, посочва „Монд“.

При посрещането на френския си колега в Белия дом вчера американският президент уважи формите на трансатлантическия диалог в един исторически момент: преговорите между Вашингтон и Москва, насочени по-специално към прекратяване на огъня в Украйна. Формите обаче отидоха на заден план, в едностранния подход на Доналд Тръмп към външната политика, замислена като уреждане на въпросите между световните сили, отбелязва френското издание.

Притеснени, че ще останат зрители на собствената си съдба, европейците се мобилизират, за да запазят най-важното: своето единство, украинския суверенитет и американските гаранции за сигурност. По време на краткото си посещение Еманюел Макрон успя да се превърне в част от американския пейзаж, като призна новия дипломатически ред, наложен от Доналд Тръмп, като същевременно изрази своите резерви и различия по учтив начин.

Диалогът между глухи, макар и приятелски, се състоя на два пъти пред камерите – по време на размяна на реплики в Овалния кабинет, а след това и на пресконференция. Един въпрос отчетливо илюстрира това. За пореден път американският президент се оплака от, по думите му, огромната разлика в приноса на европейците и американците в подкрепа на Украйна, посочва „Монд“.

Макрон и Тръмп подчертаха общата си цел за постигане на мир в Украйна, пише в заглавие друго френско издание „Фигаро“.

По време на посещението си във Вашингтон вчера френският президент настоя за необходимостта от американски гаранции за евентуално мирно споразумение, но без да получи твърд ангажимент от американския си колега, посочва френският вестник.

Еманюел Макрон и Доналд Тръмп подчертаха общата си цел за постигане на мир в Украйна, но останаха дълбоки различия по отношение на естеството на този мир и гаранциите за неговото спазване.

Докато Макрон настояваше, че е необходимо да се гарантира сигурността на Украйна, без която „мирното споразумение ще бъде само прекратяване на огъня“, Тръмп не се ангажира с почти нищо, отбелязва „Фигаро“.

БТА

Конвергентният доклад вероятно ще излезе в началото на юни месец, но оттам предстоят всички стъпки за разглеждане в ЕКОФИН, Еврогрупата и Европейския парламент, каза пред медиите премиерът Росен Желязков, цитиран от БТА.

Той обясни, че предстои дълъг процес, в който Европейската централна банка и Европейската комисия да направят оценка и има много стъпки, които трябва да покажат България готова ли е за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г.

Оценяването се базира на ясни и категорични критерии, ако покриваме критериите всичко е въпрос на процедура, коментира още премиерът. 

На извънредно заседание вчера Министерският съвет реши да отправи искане до Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията на България. Решението е вследствие на публикуваните на 24 февруари 2025 г. данни на Евростат за инфлацията в страните от ЕС, според които референтната стойност на критерия за ценова стабилност с данни за януари 2025 г. се изчислява на 2,6%. Инфлацията в България за същия период също е 2,6%, което означава, че с данните към януари т.г. страната ни покрива и последния критерий за членство в еврозоната. 

Министър-председателят запитан днес от бюджетна гледна точка как ще се гарантира приходната част, отговори, че това до голяма степен зависи от работата на приходните агенции. Той припомни, че според анализи „сивият сектор“ в България е около 30%. „Нашата цел, която сме заложили е да изсветлим около 10% и тогава ще покрием и тези опасения“, добави Желязков.

По отношение на Украйна премиерът коментира, че позицията на България е много ясна и предвидима – български въоръжени сили няма да бъдат пращани в Украйна.

Относно подкрепата на България при гласуването на Резолюцията за териториалната цялост на Украйна Росен Желязков заяви, че това е част от разбирането за европейска солидарност и защита интересите на Европа.

„Ние сме водени от разбирането, че траен и стабилен мир в Украйна не може да бъде постигнат без зачитане интересите на Украйна, участието на Украйна и без зачитане интересите на Европа“, каза премиерът Росен Желязков. 

През 2025 г. се предвижда ръст в размера на толтаксата, което ще доведе до увеличение в приходите със 198,9 млн. лв., като се достига размер на 711,5 млн. лв., а за периода 2026-2028 г. се очаква ръст на приходите от още 51,9 млн. лв. и годишните приходи да са 763,4 млн. лв. Това е записано в тригодишната бюджетна прогноза, която придружава проекта за държавен бюджет за 2025 г., който ще бъде внесен във вторник в парламента.

Това означава, че годишната винетка за лека кола, която от 4 години насам е 87 лв., отново ще стане 97 лв., каза източник на “24 часа”. На практика се връща цената ѝ отпреди пандемията, която и тогава беше 97 лв.

Държавният глава очаква дипломатическите усилия за решение на войната в Украйна да се водят по-интензивно

Президентът Румен Радев изрази очакване дипломатическите усилия за намиране на решение на военния конфликт в Украйна, които вече започват да заместват снарядите и бомбите, да се движат много по-интензивно и догодина Европа да отбележи годишнина, без да е в условия на война.

В отговор на журналистически въпрос днес държавният глава заяви, че както и в началото на войната в Украйна, така три години след това и след стотици хиляди жертви и опустошения, продължава да смята, че този конфликт не може да намери военно решение. „Цялата тази сляпа вяра в победа, във военно решение, това окуражаване на ръководството на Украйна от редица лидери вместо да гради стабилни отбранителни линии, за да съхрани своя потенциал на въоръжените сили на страната, това тласкане към контранастъпление, без да има необходимите условия за успешна настъпателна операция, доведе до катастрофа за Украйна, която има последици за цяла Европа“, каза президентът и отново изрази очакване най-сетне разумът да надделее.

Във връзка с безредиците в София държавният глава призова всички партии и гражданите да пазят гражданския мир, защото Европа и светът преминават през изключително опасен период и всяка проява на насилие и вандализъм в този момент без значение от повода и автора е покушение срещу България. „България допусна много грешки в годините на прехода, но успя да избегне най-голямата – насилието“, подчерта Румен Радев, като посочи, че всеки има право на мнение и протест, но законът е един за всички.

В същото време трябва да се осъзнава ясно, че притесненията на голяма част от българите за въвеждането на еврото са реални и те не могат да бъдат високомерно подминавани, каза Румен Радев. Президентът напомни, че отдавна настоява да има не само информационна кампания и да се обясняват ползите и рисковете от еврото, а да има ясни, реални, конкретни мерки, изразени в механизми и органи, които да гарантират покупателната способност на българските гражданин. Засега такива не виждам и бездействието може да допринесе този спор да се решава на улицата. На ход са правителството и парламентът, заяви държавният глава.

Министерският съвет прие Програмата за управление на Република България за периода 2025 г. – 2029 г. Програмата е резултат от обединените усилия от страна на Коалиция ГЕРБ-СДС, Коалиция БСП-Обединена левица и Политическа партия „Има такъв народ“, с подкрепата на ПГ „ДПС – ДПС“. Създадена е в духа на консенсус и политическа отговорност, за да осигури стабилност, предвидимост и развитие на България в условията на динамични икономически и геополитически предизвикателства и се основава на политическите приоритети, заложени в Споразумението за парламентарно мнозинство за изпълнение на управленска програма.

Визията за управлението на страната е в посока развитие на модерна, демократична и правова държава с ефективни институции, висок жизнен стандарт, дългосрочен икономически растеж и социална справедливост.

Програмата за управление съдържа приоритети, цели и мерки, насочени към:

– Финансова стабилност и икономическа конкурентоспособност;

– Интеграция на България в европейската икономическа и финансова архитектура;

– Ефективно и ефикасно управление на средствата от фондовете на Кохезионната политика за програмен период 2021-2027 г. и на средствата от донорски програми, както и ефективно участие в дебата за бъдещето на Кохезионната политика за периода след 2028 г.;

– Повишаване на качеството на живот на българските граждани чрез достъп до модерно и ефективно здравеопазване, качествено образование и сигурна социална среда;

– Енергийна сигурност и независимост, следвайки стратегия за диверсификация на енергийните източници, развитие на ядрената енергетика и инвестиции в зелени технологии със стремеж за предвидими и достъпни цени за потребителите;

– Изграждане на ефективна, прозрачна и справедлива правосъдна система, която осигурява реален достъп до правосъдие, бързина и прозрачност в съдебните производства;

– Национална сигурност и външната политика, насочени към укрепване на позициите на България в ЕС и НА ТО при защита на националния интерес и регионалната стабилност.

Програмата за управление е израз на споделена политическа отговорност за предвидимо, ефективно и модерно управление. Чрез ясни реформи, стратегически инвестиции и социална отговорност правителството ще работи за по-силна икономика, по-справедливо общество и стабилно бъдеще за всички български граждани.

Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година.

Във връзка с приемането на ревизираната рамка за икономическо управление в ЕС, с което се разшири времевият хоризонт, правилата и изискванията за качеството на бюджетните рамки, в т.ч. изискването за изготвяне на национален средносрочен фискално-структурен план на държавите членки за поне четиригодишен период, с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза периодът е разширен до 4 години (2025-2028 г.), а целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка са съобразени с приоритетите за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план.

В кратки срокове през февруари 2025 г. се изготвиха проектите на трите бюджетни закона за 2025 г. и актуализирана бюджетна рамка за периода 2025-2028 г., които да съответстват на политическите приоритети за управленския мандат на правителството.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за всяка година от прогнозния период 2025-2028 г. е дефицит, вариращ в рамките от 2,2-3,0% от БВП с низходяща тенденция. Това се дължи на осигуряването на разходни политики за 2025 и 2026 г., преобладаващо базирани на решения от 2024 г. със съответните приходни мерки, като за 2027 и 2028 г. дефицитът намалява, съответно до 2,7 и 2,2% от БВП.

В средносрочен план се очаква устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчно-осигурителните, като помощите от чужбина след ръст през 2025 г. намаляват леко през следващата година и бележат по-значителен спад през следващите две години, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС.

В средносрочен план разходите по КФП са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране), като варират в диапазона 39,5-40,0% от БВП за периода 2025-2028 г.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 61,7 млрд. лв. (28,6% от БВП) през 2025 г., 72,4 млрд. лв. (31,9% от БВП) през 2026 г., 81,5 млрд. лв. (34,3% от БВП) през 2027 г. и 88,9 млрд. лв. (36,0% от БВП) през 2028 г.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв.

През периода 2025-2028 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

С цел повишаване на приходите в държавния бюджет са предложени мерки в данъчното законодателство, ефектите от които са взети предвид при прогнозиране на приходите от данъци сред тях са:

• Усъвършенстване на фискалния контрол чрез надграждане на информационната система и оптимизиране на анализа на риска;
• Предложен е нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия. Мярката е продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия. Свързана е с оптимизиране на бюджетните приходи като подобен подход се прилага и към момента в акцизното законодателство с оглед на значителния дял на постъпленията от акциз върху тютюна и тютюневите изделия от общите данъчни приходи в държавния бюджет. В този смисъл мярката е предложена като продължение на наложената вече практика за осигуряване на прозрачност на процесите, предвидимост за бизнеса и стабилност за потребителите. В тази връзка и доколкото с преразглеждането на Директива 2011/64/ЕС на Съвета се очакват значително по-високи изисквания към минималните нива на данъчно облагане посредством въвеждането на поетапно увеличаване на акциза ще се намали изоставането на страната ни спрямо останалите държави членки в ЕС;
• Изсветляване на сивата икономика в областта на горивата, чрез лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ЗДДС. Предвидената законова промяна намалява възможностите за измами с данък върху добавена стойност, свързани с „търговията” с касови бележки и съответно с източване на ДДС.

Осигурителната политика предвижда за 2025 г. и за 2026 г. да се запази размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване (ДОО) на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители също се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв.

Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно от 1 април 2025 г. на 4 130 лв., за 2026 г. на 4 430 лв., за 2027 г. –  4 730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лв.

Разходни политики. Разчетите за разходите по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. са изготвени въз основа на действащото законодателство, както и при отчитане на ефектите от отразяване на настъпилите промени в нормативни актове, влизащи в сила от 01.01.2025 г.

Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2025-2028 г., са, както следва:

• В разчетите за периода 2025-2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1 077 лв.;
• Предвидено е увеличение на максималния осигурителен доход от 3 750 лв. на 4 130 лв. от 1  април 2025 г., съответно 4 430 лв. от 1 януари 2026 г., 4 730 лв. от 1 януари 2027 г. и 5 030 от 1 януари 2028 г.;
• Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 април 2025 г. е 1 077 лв.;
• Запазване на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв.;
• За периода 2025-2028 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. „швейцарско правило“. За осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2025 година са предвидени допълнителни средства в размер на 1 033,1 млн. лв.;
• В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 5% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики;
• През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г., като ефектът в разходите е увеличение от 499 млн. лв.

Инвестиционна политика. В зависимост от ограничения бюджетен ресурс и извършената от ПРБ приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни проекти, които са включени в „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2025-2028 г.“ – приложение към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г., като срокът на програмата е съобразен с изготвянето на Националния фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г. Приоритетните стратегически инвестиционни проектиса финансово обезпечени, като необходимите средства за тяхната реализация през 2025 г. година са предвидени в рамките на утвърдените капиталови разходи по бюджетите на ПРБ за 2025 г.

За периода 2025-2027 г. се предвижда продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като е определен размерът на финансирането за 2025 г., което ще допринесе за създаване на условия за нови инвестиции в регионите и подобряване на конкурентоспособността на отделните общини. Предвиденият ресурс за 2025 г.  е в размер до 1 650 млн. лв., в това число 750 млн. лв. се предоставят от централния бюджет чрез бюджета на МРРБ и до 900 млн. лв. чрез разплащане от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Това ще осигури предвидимост на общините за изпълнение на стартирали проекти и ще позволи да се постигнат заложените цели за подобряване на инфраструктурата в общините и съответно икономическото им развитие.

Средната пенсия през 2025 г. ще достигне 975,18 лв. Това предвижда проектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., който беше одобрен от правителството. В сравнение с настоящата година средната пенсия се очаква да се повиши с 10,4%. Ръстът надхвърля значително прогнозната средногодишна инфлация за догодина от 2,4%, което означава, че покупателната способност на пенсиите ще се повиши.

Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2024 г., да се осъвременят по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с 8,6%. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 580,57 лв. на 630,50 лв. Максималният размер на получаваните една или повече  пенсии се запазва на 3 400 лв. От 1 юли 2025 г. размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също ще се увеличи с процента, определен по чл. 100 от КСО. 

През 2025 г. жените, работещи трета категория труд, ще могат да се пенсионират, ако са навършили  62 години и 4 месеца и имат 36 години и 8 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията ще са 64 години и 8 месеца навършена възраст и 39 години и 8 месеца осигурителен стаж.

През 2025 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 24 103,6 млн. лв. Тези разходи са с 2 499,6 млн. лв. или с 11,6 % повече спрямо 2024 г. Общият размер на разходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2025 г. е близо 27,4 млрд. лв.

От 1 април 2025 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 933 лв. на 1 077 лв. От същата дата се повишава и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 3750 лв. на 4130 лв.

Запазват се размерите на всички осигурителни вноски и съотношенията при изплащането им между осигурителите и осигурените лица, както и минималният и максимален дневен размер на обезщетението за безработица. Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) също остава без промяна и през 2025 г. ще бъде 780 лв.

Със законопроекта е предвидена промяна в условията за получаване на обезщетение при бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Тя се отнася за случаите, в които родителите ползват посочените отпуски и парични обезщетения по едно правоотношение, а в същото време работят по друг трудов договор.

От 1 юли 2025 г., майката или бащата, които се грижат за детето, ще могат да получат някое от тези плащания в пълен размер при условие, че не упражняват трудова дейност, за която се осигуряват за общо заболяване и майчинство. Мотивът за промяната е, че отпуските за бременност и раждане и отглеждане на дете са целеви и се предоставят на работещите родители и осиновители, за да се грижат за децата в семейна среда.

В случай, че родителите работят на трудов договор, те запазват правото си на обезщетение за това, че не използват отпуска за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. В този случай те ще получават 50% от сумата, която са получавали като обезщетение, преди да се върнат на работа.