На едва 17 плажа от 132 (57 концесии, 75 – наем), които се стопанисват по българското Черноморие, чадърите и шезлонгите ще бъдат безплатни през летен сезон 2020.

Нулевите цени са на Каваци – Юг, Каваци – Север, Елените, ММЦ Приморско, Царево – Централен, Ахелой, Обзор – Юг и др. Това обяви министърът на туризма Николина Ангелкова в Слънчев бряг.

Припомняме, че днес изтече срокът, в който концесионерите трябваше да обявят цените на плажните принадлежности през това лято. По думите на Ангелкова, по-голямата част от ивиците, на които ще се предлагат безплатни чадъри и шезлонги, са по Южното Черноморие.

Драстично по-евтин ще бъде плажът  и в националните ни курорти.

“ В “ Златни пясъци“, например, цените на чадърите и шезлонгите ще бъдат – 2 лева, което  е едно от най-сериозните намаления в националните ни курорти, в Слънчев бряг цените навсякъде ще бъдат по 4 лева, и на Южен, и на Централен плаж и на Слънчев бряг -Север. В курорта Албенацената ще е 1 лев, в Равда по 2 лева, в Балчик ще има чадъри и шезлонги на цени по 1.50лв., в Созопол цените ще бъдат между 3.50 и 4 лева“, обяви Ангелкова.

Днес Ангелкова прогнозира възстановяване на чартърните програми от средата на следващия месец, което ще даде нов тласък на българския туризъм.

С оглед въвеждане на изискването за намаляване на цените на чадърите и шезлонгите, което ще се случи на всички плажни ивици у нас с не по- малко от 50 на сто, е предоставена и възможност за пропорционално намаляване на концесионното възнаграждение и наемната цена за 2020 година, анонсираха по-рано от ведомството на Николина Ангелкова.

Днес, ресорният министър обяви, че концесионерите и наемателите, които са платили таксите си предварително, ще бъдат компенсирани през следващия туристически сезон – лято 2021. До 30 май пък концесионерите и наемателите ще бъдат уведомени за съответното намаление на размера на дължимото концесионно възнаграждение. От по-големи отстъпки ще се възползват тези, които са намалили значително цената на принадлежностите на стопанисваните от тях обекти.

След сигнала за унищожени дюни на плажа в Ахтопол, министър Ангелкова обяви, че екоинспекцията в Бургас ще направи проверка на място на 26 май. А ако бъде установено, че „скарите“, по които преминават плажуващите, са поставени върху дюни, ще бъде наложена санкция на наемателя на плажа.

41-годишна жена е заснета да шофира със 142 км/ч в Пловдив. Нарушението е установено по време на специализирана полицейска операция на територията на пловдивска област, провела се на 24-ти срещу 25 май, предава Дарик.

Проверени са 1825 автомобила и 2150 лица. Петима от водачите са шофирали след употребата на наркотични вещества, а 6 от тях са седнали зад волана след употреба на алкохол над 1.2 промила.

За превишена скорост са санкционирани 531 шофьори. В рамките на населено място са били засечени 20 автомобила при движение с над 100 км/ч, а заснетата извън населено място скорост е от 137 км/ч при ограничение от 60км/ч.

21-годишен млад мъж от село Маноле е задържан в полицейския арест, след като проверяващите установили, че е неправоспособен, а за да избегне санкцията, предложил на полицаите подкуп.

Образувани са 20 бързи производства срещу извършители на криминални престъпления, извършени на територията на пловдивската полиция. Установено е и лице, обявено за общодържавно издирване.

Министерството на туризма предлагат по-голямо отстояние между постовете и намаляване напунктовете на по-малко натоварените плажове.

Предвижда се промените да бъдат направени чрез Наредбата за водно-спасителната дейност, която не е актуализирана от цели 14 години. Спасителните постове ще трябва да са на разстояние от 150 метра, а не 100 метра, както досега.

Това ще доведе оптимизация на плажовете и намаляването на разходите за концесионерите.

Милена Сиракова – директор на БЧК-Варна сподели пред БНТ, че тези промени, особено предложението да остане по един спасител на пост биха довели до повишаване риска и опасностите за живота на туристите. Най-вече заради това, че системата на водното спасяване вече над 50 години е базирана на това, че на един спасителен морски пост са двама спасителите.

Новите случаи на заразени с коронавирус в България за изминалото денонощие са 6. Четирима от тях са настанени в болница, съобщиха от Националния оперативен щаб. Направени са 443 проби. Общият брой на случаите у нас е 2433 – 0,2% увеличение на дневна база. Броят на излекуваните надвишава на седмична база броя на новоконстатираните случаи, съобщиха още от Щаба. Активност е отчетена в София – 3 новопотвърдени случаи, Благоевград, Пловдив и Пазарджик – по 1. Има и един нов случай при непълнолетно лице, на 17 г. в Благоевград.

Медицински персонал – 1 нов случай на лекар в столично лечебно заведение. Няма смъртен случай регистриран у нас за денонощието. Излекувани са нови 22-ма пациенти, като общият брой става 862. Няма починали за изминалото денонощие от коронавирусна инфекция.

„Въпреки тези оптимистични данни, това все още не е устойчива тенденция. Трябва да продължим с мерките – физическа дистанция и лична хигиена“, призова доц. Димо Димов от Националния оперативен щаб. В България на 1 милион души смъртността е 18,5%. „България неведнъж се е справяла с предизвикателствата. За момента ние показваме, че можем да се справим с тези трудности. В тези светли дни на най-българския празник можем да кажем, че преодоляването на такива периоди е необходимо, за да ни вдъхне национално самочувствие“, каза още доц. Димов.

По искане на Окръжна прокуратура – Бургас бе взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Павел Г. Спрямо него е повдигнато и предявено обвинение за умишлено причиняване на смъртта на неговата съпруга – 61-годишна украинска гражданка. Престъплението е извършено на 21.05.2020 г. в хотел „Българска роза“, който се намира в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър. То е квалифицирано по чл.115 от НК, съобщиха от държавното обвинение.

Павел Г. е задържан три часа след извършеното деяние. По време на разследването е установено, че убийството е осъществено в коридора на втория етаж на хотела. Причина за смъртта са множество прорезни и прободни рани нанесени с нож във врата на пострадалата. Оръжието, с което е причинена смъртта на жената, е установено от полицейските служители.

А обвиняемият е установен от полицейските служители с подготвен багаж, в който са открити неговите документи, тези на пострадалата и финансови средства. Определението подлежи на обжалване пред Апелативния съд в Бургас.

Тримата евродепутати на БСП Елена Йончева, Иво Христов и Цветелина Пенкова точили евросредства през финансиране на заплати и офиси за полагащите им сътрудници в Европарламента. Това разкрива разследване на Антикорупционния фронт, което вече е публикувано в EUreporter.

Разследването разкрива, че техните локални сътрудници са социалисти, които работят в международния отдел в партийната централа на „Позитано“ 20, което пък доказва, че и соцлидерката Корнелия Нинова е в течение на нарушението.

В същото време, според правилата на Европейския парламент, асистентите на евродепутатите подписват декларация, че няма да се занимават с партийна дейност, докато получават възнаграждението си от европейските данъкоплатци в полза на ЕП.

Разследването разкрива обаче, че асистентът на Елена Йончева – Илия Христов, и асистентката на Иво Христов – Калина Панайотова, седят бюро до бюро на четвъртия етаж в Международния отдел на партийната централа на БСП на „Позитано“ 20.

Другият асистент на Христов – журналистът Георги Готев, хем му е сътрудник, хем отразява работата на ЕП, което представлява конфликт на интереси.

Асистентът на Пенкова – Никола Митов, се оказва активист от младежката организация на БСП и дори е заснет да държи реч на събрание на младежите социалисти – нещо, което е забранено от правилата на Брюксел.

За офис на сътрудник на евродепутат се полагат по 8500 лв. на месец, а за възнаграждението му – 5824 лв. на месец, за да работи обаче за Европарламента, а не за БСП. Така въпросните сътрудници на еП с работни места в партийната централа на столетницата са взели по 70 хил. на година за един от юли 2019 до май 2020 г. или общо около 280 хил. лв. за възнаграждения на всичките четирима асистенти на Йончева, Христов и Пенкова.

Така на тримата евродепутати от БСП може да се наложи да връщат на Брюксел около 280 хил. лв., похарчени за сътрудници, плюс над 100 хил. лв. за офиси, а в същото време отишли за дейността на партийна организация.

Такъв прецедент има – още през 2018 на Марин льо Пен й се наложи да върне близо 300 хил. евро, които е дала на бодигарда си, назначен за асистент в ЕП.

Авторите на разследването са се опитали да се свържат с лидера на БСП Корнелия Нинова, потърсили са и евродепутатите Елена Йончева и Иво Христов, но са ударили на камък.

Антикорупционният фронт вече е сезирал Европейската сметна палата за разкритите нарушения. Подадени са сигнали до ОЛАФ и до ръководството на ЕП за нарушението, извършено от евродепутатите на БСП.