От днес културните обекти и институти на територията на община Несебър мога да започнат своята дейност.  Това стана възможно със заповед на кмета Николай Димитров, издадена въз основа на заповеди на министъра на здравеопазването, с които се облекчават карантинните мерки.

От днес отворени за публичен достъп са музеи на открито и закрито на територията на община Несебър, при спазване на изискването за социална дистанция и на всички противоепидемични мерки.

Врати за посетители и читатели отварят и галериите и библиотеките. Възобновява се и провеждането на културни събития – концерти и други сценични прояви. В закритите зали се въвежда ограничение за публика – до 30 % от капацитета на съответното помещение, при спазване на изискването за физическа дистанция и на всички възприети предпазни мерки.

Работа започват и туристическите информационни центрове на територията на община Несебър, отново при спазване на установените противоепидемични норми. При  работа или провеждане на мероприятия на закрито не се допуска използване на климатични инсталации.

Възобновява се и дейността на спортните съоръжения за упражняването на колективни спортове за аматьори на открито, без състезателен характер и без публика /в това число футбол, баскетбол, волейбол/, с участието на до 10 човека и при спазване на противоепидемичните мерки и без да се допуска използването на баните и съблекалните на места за спортуване.

Държавата няма да компенсира собствениците на винетни стикери, които заради извънредното положение и КППтата в страната не са могли да пътуват и да ползват пътищата, защото не знае как да компенсира едни без да ощети други. Това става ясно в отговор на министъра на финансите Владислав Горанов на парламентарен въпрос, предаде БГНЕС.

„Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявен с решение на Народното събрание на 13 март, по същество не определя в нито една своя норма режим на неплащане на държавни такси, към които спадат и таксите за ползване на пътната инфраструктура на база време. Важен аспект на таксуването чрез винетки е, че този начин на таксуване не е обвързан с брой и дължина на всяко от пътуванията. Фактът, че Законът за мерките и действията по време на извънредното положение не засяга държавните такси, по наше мнение показва ясно волята на законодателя да осигури в момент на криза нормалното функциониране на държавата, на критичната инфраструктура, – железопътната, пътната, тази за пренос и доставка на ток, вода, както и доставката на храни и стоки от първа необходимост, които в голямата си част се доставят по републиканската пътна мрежа“, смята министърът на финансите. Като се отчетат на практика въведените мерки по отношение на пътуванията, става ясно, че са ограничени единствено пътуванията с цел туризъм, социални контакти, култура, образование и спорт, смята още Горанов. Тези до работното място, снабдяването на храни и стоки, както и пътуванията с цел грижа за възрастни хора, са разрешени, допълва министърът. След като не са ограничени напълно абсолютно всички пътувания, то министерството на финансите смята, че не съществува „изпълнима еквивалентна мярка под формата на компенсация за притежателите на винетки, която да не дискриминира една група потребители на пътя спрямо друга“. Ако има мярка за компенсиране на продукт на база време, то това няма да осигури равнопоставеност на всички засегнати групи потребители на пътя, – например тези, които плащат винетка на база разстояние. Повече от четири пъти е намаляло закупуването на годишни винетки за първите две седмици от извънредното положение, сочат данни на МРРБ. Ползването на седмичните и уикенд винетки е намаляло трикратно. За периода от 13.03. до 01.04. са закупени 71 360 годишни стикера, 988 месечни, 1587 тримесечни, 36 192 седмични, и 9 140 уикенд винетки. За сравнение за същия период на миналата година са продадени над 130 хиляди годишни винетки, над 15 хиляди месечни, 2 463 тримесечни, близо 91 хиляди седмични, и близо 30 хиляди уикенд винетки. Министерството на регионалното развитие и благоустройството би трябвало да има водеща роля при обсъждането на компенсациите, завършва Горанов

Докато социалната министърка твърди, че безработните в страната намаляват, Конфедерация на труда „Подкрепа“ обяви, че нова вълна от безработни ще залее пазара на труда в края на май. Причината е, че тогава ще изтекат всички платени и неплатени отпуски на работниците, а на работодателите ще се наложи да освободят доста хора.

Ваня Григорова от КТ Подкрепа предупреди, че голяма част от хората не могат да ползват безлихвен кредит, защото техните работодатели не са платили осигурителните им вноски.  Безлихвените кредити са разрешени и за самоосигуряващите се лица, но там пък проблемът е, че условието да ползват услугата е да имат спад на приходите през последните 3 месеца. Според нея тези мерки остават само проформа и не се изпълняват.

„Надяваме се, минималното обезщетение за безработица да бъде увеличено от 9 лв. на 17 лева. Както и да се премахне ограничението обезщетение за безработица да се получава веднъж на 3 години“, каза Григорова в телевизионно интервю. 

Социалната министърка не мисли така. Според нея за ефективността на мярката 60/40 ще се съди спрямо броя на запазените работни места. Към момента тя действително спира появата на безработни. 

„Мерките, които сме предложили за икономически активните хора, все още не се е разгърнала в пълния си мащаб. Всички, които са икономически активни, не искат помощи, а работа. Намалява броят на регистрираните безработни. В момента е около 1300 души дневно. Плащанията към социално слабите и пенсионерите са гарантирани – там не предстоят промени“, обясни тя. 

Според официалната статистика 72 000 души са запазили своите работни места в кризата. За един месец общият брой на регистрираните безработни е около 80 000. За същия период обаче близо 15 000 души са успели да започнат работа. 

Средствата, които които се отпускат по мярката 60/40 се изплащат поетапно. Кандидатстването е до 30 юни, а последните плащания ще бъдат на 30 юли. Досега са изплатени обезщетения, които са за първите две седмици на март.

Министърът на труда и социалната политика заяви, че в момента се дискутира мярката да продължи да действа след 30 юни. Но ще претърпи промени и е рано да се каже за кои сектори ще важи. / banker.bg/

ДДС за храни от първа необходимост и сектор „Туризъм“ да бъде намален на 9% от 1 януари 2021 г. Затова се разбраха на работна среща министър-председателят Бойко Борисов и представители на Асоциацията на заведенията в България и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация.

Премиерът Борисов подчерта, че решението е политически риск, но то е в подкрепа срещу загубите от COVID-19 в ресторантьорския бранш.

„Правим изключение за вас, защото с наша заповед е затворен сектора, образно казано. И така е в цял свят. Това може пък да е една мярка, която в последствие да даде добри резултати и да бъде трайна. Всичко е в нашите ръце“, изтъкна министър-председателят Борисов. Той акцентира, че с така обсъдените промени с понижения ДДС, означава, че оборотите и дейността на ресторантите и хотелите трябва да са 100% на светло.

„В това отношение ние сме длъжни да си изпълняваме ангажиментите. Финансовият министър е много против, но искам да го опровергаем в края на годината с повече приходи“, каза още премиерът Борисов.

„Поемаме този ангажимент, че това ще се случи по начина, по който сме говорили с Вас“, посочиха представителите на браншовите организации.

На срещата беше договорено още отлагане на влизането в сила на промените в Наредба Н-18 за срок от една година, в резултат на което тя ще започне да действа от 1 март 2021 г.

В рамките на срещата бе посочено, че ще бъде възложено изготвянето на анкризисен план, включващ предоставянето на кредити и грантове от ББР с участието на експерти от сектор „Туризъм“. Беше дискутирано също премахването на критерия за липса на задължения към държавата само за 2020 г. при кандидатстване за мерките за справяне с икономическите последици от коронавируса.

Промените, които бяха договорени на работната среща при премиера Борисов, ще бъдат внесени днес в Народното събрание от ПГ на ГЕРБ.

Министърът на туризма Николина Ангелкова предупреди българите, които изберат да почиват в Гърция или Турция, че след завръщането си в страната ще трябва да останат в 14-дневна карантина.

Ангелкова присъства на обсъжданията в парламентарната правна комисия на промените в Закона за здравето. Сред предложените промени има и такива, които подкрепят местния туризъм.

Министър Ангелкова припомни, че ситуацията е изключително динамична и все още се очакват указанията на Европейската комисия за въвеждането на единни здравни стандарти.

„Най-важното в момента е проследяването на разпространението на коронавируса, за да се прецени как ще се отворят границите за туристите“, каза Ангелкова и призова българите да изберат родните курорти.