Кристиян
Мирославов е един от играчите в отбора, чиято кариера е изцяло свързана с
Нефтохимик. Роден е на 05.03.1999 г., в Айтос, където, в школата на местния
Вихър, на 10 години, започва пътят му на футболист. Той става част от
„зелената” академия през 2014 година. През 2016 г., когато е на 17 г.,
представянето му в Елитната юношеска група U19 на Нефтохимик впечатлява
тогавашния старши-треньор на първия отбор Христо Янев. Така младият нападател
започва да се подготвя изцяло с мъжкия отбор, който по това време се състезава
в Първа лига.
Крис, ти
си сред най-младите играчи в отбора. В същото време си от на-дълго време – това
е четвъртият ти сезон в Нефтохимик, без прекъсване. Какво научи през това
време?
Нaучих, че нещата
не са толкова лесни колкото изглеждат. Че за един футболист не е достатъчен
само талантът, а трябва много работа. За тези четири години в мъжкия отбор на
Нефтохимик израснах, станах по-отговорен към всичко, защото разбрах, че човек
получава шанс само когато го заслужи с отговорно отношение.
Кой ти
помогна най-много и с какво?
Човекът, който
най-много ми помага, през целия ми живот, това е баща ми. На него дължа всичко
и съм му много благодарен. Във футбола човекът, който има най-голяма заслуга за
израстването ми, е Николай Кръстев. С него работя от много малък и благодарение
на него съм научил много неща. Той е треньор от високо ниво, има желязно
търпение и много млади футболисти, като мен, са спечелили от работата си с
него. Но освен тях двамата, има много други хора, които са ми помогнали – и
ръководители, и треньори, не мога да изброя всички, но всеки ми е дал по нещо.
И тук е мястото да кажа на всеки един от тях – „голямо благодаря” и да им се
извиня ако съм ги обидил с нещо.
Започна да
се подготвяш с мъжете на 17 години. Трудно ли ти беше да се впишеш в отбор от
елитни футболисти? Помагаха ли ти?
Трудно не бих
казал, но определeно усетих огромната разлика между юношеския и мъжкия футбол.
Всички в отбора бяха положително настроени към мен, помагаха ми и адаптацията
ми беше лесна.
Записа
няколко мача в Първа лига. Какво си спомняш от тогава? Беше ли много
притеснен когато излезе за първи път на сцената на професионалния футбол?
Да, по-скоро бях
много развълнуван, не точно притеснен, но после като гледах запис на мача,
видях, че вълнението ми много е личало. Първият ми мач беше гостуване на Дунав
/Русе/. Тогава, за съжаление, паднахме, но за мен беше силен момент, който няма
да забравя. Радвам се, че дебютът ми беше в елита, със зелената фланелка.
От твоите
първи стъпки в мъжкия футбол до днес, отборът мина през много етапи и през три
дивизии. Как приемаше ти тези промени и как това повлия на твоето израстване
като футболист?
На мен ми
подейства само положително. Натрупах опит. Първо имах късмет да запиша мачове в
Първа лига. След това отборът изпадна във Втора лига и бяхме само млади
момчета. Така получих шанс да играя постоянно, срещу отбори от професионалния
футбол и да израствам. В Трета лига вече бяхме по-добре сформиран отбор,
първенството беше силно, конкуренцията беше голяма и опитът, който получих също
беше много важен. Спечелихме промоция за Втора лига и сега се борим за целите
си.
Какви са
намеренията ти за бъдещето? До къде стигат мечтите ти?
На първо място
искам да се докажа в Нефтохимик. Да си върна заслугите към отбора, който ме е изградил
и да му помогна аз със играта си. Мечтая да видя Нефтохимик на върха и ако
тогава съм част от отбора ще съм най-щастлив.
Какво е
най-важното за един млад футболист?
Най-важното за
един млад футболист е да дава максимума от себе си в тренировките, да попива от
опита на по-възрастните, да слуша треньорите. Важно е и получава шанс да играе,
за да може да трупа опит.
Как минава
един твой ден? Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Обичам да гледам
мачове, да се разхождам или да играя тенис. Виждам се с приятели, със
съотборници. Понякога разпускам и с плейстейшъна, но гледам да е много рядко.
Както
казахме преди малко, премина през много етапи с Нефтохимик. А на какъв етап е
отборът сега, според теб?
Сега отборът си
следва целите и постепенно ги постига. Всеки ден надграждаме, ставаме все
по-сплотени като екип. Първият полусезон отборът доказа, че е доста силен и
може да се противопостави на всеки един отбор в групата.
Какви са
очакванията ти за втория полусезон? Как ще се развият събитията, според теб?
Очаквам повече
победи. Особено навън. Вторият полусезон при всички случаи, ще е по-добър от
гледна точка на домакинствата, защото ще сме си на нашия стадион. Мисля, че
накрая ще сме на по-добра позиция в класирането от сега.
Утре ви
предстои първата контрола за тази година – срещу Черноморец (Балчик). С какво
настроение отивате в Обзор?
Настроението ни е
прекрасно. Тренировъчният процес върви по план. С нетърпение очакваме първия
мач. Надяваме се да мине добре, да бъде полезна контрола.
Какво би
пожелал за отбора и за привържениците му?
Както казах вече,
мечтата ми за Нефтохимик е да е на върха. Пожелавам това на отбора, винаги да е
№1, да има собствен стадион и да плаши най-добрите отбори в страната, както е
било преди. Това е пожелание и за феновете, да се радват на много хубави игри и
победи.