Капитанът на Нефтохимик Цветомир Цонков е едно от утвърдените бургаски футболни имена Роден е в Шумен, но същинската му кариера преминава в Бургас, където от години се е установил със семейството си. Опитният халф се завърна при „шейховете“ през зимата на 2018 г., когато тимът се подвизаваше във Втора лига. Предишният му период със зелената фланелка е през сезон 2012/2013 в А група. Той има седем изиграни сезона за Черноморец /Бургас/, защитавал е цветовете на Светкавица /Търговище/, Несебър, Оборище /Панагюрище/, ПФК Бургас.
По време на подготовката за втория дял на първенството във Втора лига, вижте какво сподели капитанът на „шейховете“ пред клубния сайт.
Коя е най-важната ти задача като капитан на Нефтохимик?
Моята лична цел като капитан на отбора е да помогам на младите да израстват. Да ги мотивирам с опита си. Старая се да поддържам духа на отбора преди важни мачове и да помагам да преодоляваме трудните моменти и загубите, за да не влияят психологически на играта ни.
Как би обобщил първия полусезон? Каква е твоята равносметка?
При положение, че отборът беше почти изцяло променен през лятото, имахме нужда от време да се сработим. Това се случи доста по-бързо от очакваното и оценката ми за представянето ни през есенния дял е изцяло положителна. Изпълнихме целите, направихме доста добри игри, взехме си доста уроци. Имахме проблеми при гостуванията, но ги преодоляхме, което се видя в последните две гостувания, които спечелихме. Тежеше ни, че домакинстваме в Созопол, но и това се промени вече. Работихме много, независимо от трудностите и резултатът е един успешен полусезон.
Кой е най-силният момент за теб от началото на сезона?
Не бих могъл да определя конкретен момент. Имахме силни мачове, например този с Хебър /Пазарджик/. Много силен момент за нас беше и домакинството на Локомотив /София/, на “Efbet Арена”. Въпреки, че не успяхме да победим показахме ниво и показахме, че търсим на всяка цена победата. Ако мога да обобщя, нашата сила е в колектива. Нефтохимик е отбор във всеки смисъл на думата и това е главната причина за успехите ни до моментта. Дано на продължаваме така.
А има ли нещо, за което съжаляваш?
Съжалявам единствено, че играхме в Созопол и феновете отсъстваха от стадиона по тази причина. Радвам се, че ръководството се пребори с този проблем и през пролетта ще сме си у дома. Относно мачовете ни, има такива, които можехме да спечелим, но нямахме късмет. Например мача с Ботев /Гълъбово/. Има и други, но както казах, това са уроци за нас и щом нещо се е случило съжалението вече е безсмислено, важното е да сме си взели поуките, които трябва, за да надграждаме.
Как върви зимната подготовка? Влязохте ли вече в ритъм?
Подготвяме се добре. Изцяло в домашни условия. Смятам, че всичко е наред, но това ще се види когато започнат мачовете. Мотивирани сме, изпълняваме изискванията на треньорите, ние самите имаме изисквания към себе си и аз вярвам, че в още в началото на втория полусезон ще се усети силата на Нефтохимик.
Какво трябва да се подобри в играта? Върху какво работите?
Наблягаме върху подобрението на фаза защита, но това не означава, че пренебрегваме другите компоненти. Важно е да надграждаме на всички нива, дори върху личностностните си качества.
До момента отборът е изпълнил максимума от поставените цели? Ще успее ли да запази този резултат и да го надгради?
Желанието на момчетата, на терньорите и на ръководството е да продължим да се развиваме и да постигнем още по-добри резултати през пролетния полусезон. Изпълнимо е, стига да не губим мотивацията си и да имаме нужното спокойствие и доверие в нас.
Скоро ще положиш изпит за треньорски C лиценз. Този път ли си си избрал като продължение на кариерата ти?
Определено е нещо, което ми е интересно и което харесвам. Времето ще покаже дали ще ми стане професия, не си правя големи планове, но защо не. Целият ми живот до сега е свързан с футбола, трудно ще се откажа от него, а треньорството е вариант, при който ще продължа да се занимавам с футбол. Ще мога да предавам на по-младите това, което аз мога и знам, което е чудесно. Треньорството е достойна за уважение професия.
Натрупа опит, помагайки на треньора на набор 2012 – Венелин Петков. Какво научи за работата с деца и какви трудности срещна?
Да, така е, много полезно ми беше. Научих, че работата с деца е много трудна и същевременно много приятна. Усетих реалната отговорност при работата с деца, защото от теб зависи какво ще научат, правилно ли ще го разберат и до колко ще го усвоят. Треньорът трябва да е много добре подготвен като футболен специалист и педагог, защото всяка негова грешка ще се отрази на децата сега или в последствие.
Какви са перспективите пред детско-юношеския футбол в България, според теб?
Аз не виждам положението толкова трагично. Виждам, че има много деца, които играят футбол и обичат играта. Родителите също разбират колко е важно децата им да спортуват. Имаме проблеми с базите, с кадрите, с финансирането, но хубавото е, че вече се говори много за тези проблеми на всички нива, което означава, че стъпка по сртъпка ще започнат да се решават.
На финала да се върнем към Нефтохимик и предстоящия пролетен дял на Втора лига. Каква е прогнозата ти за класирането след края на сеона?
Знам, че очакванията към нас вече са завишени. Пак казвам, че ние самите имаме по-големи очаквания към себе си. Отборите, които в момента са над нас обаче са не по-малко мотивирани и битката няма да е лесна. Аз ще заложа реалистичната прогноза, че ще запазим шестото място, но при всички положения ще се борим за по-висока позиция. Дано да се случи, не е невъзможно!
